НЕЛЕПИ ли са ЛОЗУНГИТЕ на варненските политици? КАКВО КАЗВАТ и КАКВО ВЪРШАТ

Най-яркият пример е Кирил Йорданов, логото на ГЕРБ го няма на нито един плакат

Веселин Златков

В разгара на предизборната кампания, когато всички кандидати за кмет и политическите сили зад тях ни заливат с послания и обещания, лесно можем да се объркаме кой какво точно се опитва да ни каже. Допълнително затруднение създава фактът, че понякога мераклиите за властта влизат в битката с един лозунг, а самата им кампания нито като форма, нито като съдържание може да бъде свързана с него. Да слушаме това, което ни казват, или да гледаме това, което вършат кандидатите, се питат избирателите, защото разминаванията между двете неща са понякога драстични, а друг път направо трагикомични.

Най-яркият пример за вътрешно противоречие между девиз и същност на кампанията се вижда при Кирил Йорданов, който заявява: „Варна е моята партия“. Подобно мото може би имало смисъл преди четири, осем или дванайсет години, но сега то просто не отговаря на истината. Партията на Йорданов на тези избори е ГЕРБ и в този смисъл е дори малко безочливо той да претендира, че е по някакъв начин независим от нея. Въпреки това логото на политическата сила на Бойко Борисов и Цветан Цветанов не присъства на нито един от агитационните материали с лика на досегашния кмет. Изглежда сякаш Кирил Йорданов се срамува, че е кандидат на ГЕРБ и разчита, че варненци едва ли не няма да забележат този факт. Самата управляваща партия пък очевидно е принесла в жертва собствената си кампания пред образа на досегашния кмет. Единственото нейно присъствие в надпреварата се изразява в масовото облепяне на града с „таблото на отличниците“, където всичките им кандидати за съветници изглеждат незначителни, еднакви, скучни и безмълвни. 

Борислав Гуцанов и БСП пък са избрали да водят предизборната битка под мотото „Промяната започва от Варна“. Това политическо твърдение (или ако щете пожелание) се основава на един често подценяван, но пък твърде добре познат на опитните политици факт. Истина е, че почти винаги новите тенденции в обществения, политическия и дори икономическия живот на страната се проявяват първо във Варна. Явно социалистите пророкуват, че и този път ще стане така, и от града ни ще тръгне залезът на ГЕРБ, а защо не и една нова „червена“ вълна на изборни победи. На практика обаче Гуцанов явно цели преди всичко да събере около себе си всички гласове на ляво настроените избиратели. А по всичко личи, че те няма да сбъркат, като пуснат по инерция бюлетините си в полза на Кирил Йорданов, както са го правили вече три пъти.

МАРЕШКИ - БЛИЗОСТ или ГРАНДОМАНИЯ

Доколко с всичките си милиони и лъскави коли Веселин Марешки е „Кметът близо до Вас“, може би трябва всеки сам да си отговори. Факт е обаче, че въпреки това мото кампанията на бизнесмена досега се основава предимно на демонстрациите колко е „напред“ най-вече с парите. Огромните пана с образа му, опънати на пощата (която всъщност си е собственост на самия Марешки), говорят не за близост, а за грандомания. Самият той се опитва с използването на уличен език да поддържа предпочитания от него образ на „едно обикновено момче от Варна“. След като опонентите му обаче почнаха да вадят наяве досегашните му бизнес взаимоотношения с общината и договорките с други политически сили, взе да става ясно, че Марешки е по-скоро част от статуквото, а не негова алтернатива.

Принципно слоганът „Варна заслужава“ е находка, но пък звучи леко двузначно, когато зад него стои Синята коалиция и кандидатът й Николай Недков. Това мото може много бързо да се превърне  в неудобния за самите сини въпрос с какво бившият шеф на Златни пясъци е заслужил да бъде кмет, а десницата – да спечели изборите. Освен това принципно всеки град и всяка държава си заслужават управниците, а когато това се отнесе съответно към Варна и България, девизът започва да звучи повече като прокоба, отколкото като извор на предизборно вдъхновение. 

Лично за мен най-забавното предизборно послание е доста закачливият въпрос „Искаш ли нещо различно?“, с който привлича избирателите кандидатът на коалицията „Варна утре“ Костадин Костадинов. Честно си признавам, че за мен то звучи повече като призив за повече сексуална разкрепостеност, отколкото за търсене на промяна в управлението. Комичният ефект всъщност е много сериозно предупреждение за това какво се получава, когато в една обща опаковка бъдат събрани няколко политически сили, които поотделно биха се конкурирали с коренно различни послания за гласовете на долу-горе едни и същи избиратели. 

„Език мой – враг мой“

 

Изобщо, като погледнем кандидатите и техните послания, няма как да не се сетим за поговорката „Език мой – враг мой“. Сигурно Димо Стоев от РЗС горко е съжалил, че обеща: „Ще ви върна Варна“, след като беше леко подигравателно попитан няколко пъти защо изобщо ни я е взел и къде я е скрил. „Обещавам и изпълнявам“, или девизът, с който се явява на изборите кандидатът на Българска партия либерали Добромир Джиков, пък е по-подходящ за някакъв кастинг за „Господари на ефира“, но не и за сериозна предизборна битка. 

Странно изглежда призивът „Заедно за Варна“ на кандидата на „Атака“ Димитър Карбов, защото трудно можем да си представим точно тази политическа сила като обединяваща и търсеща диалога. Но пък знае ли човек, във Варна и най-вече по изборите тук всичко е възможно. Колкото до останалите кандидати за кметския стол – техните девизи или не са достатъчно ясно дефинирани, или не са достатъчно силно изречени, за да впечатлят варненци.