НЕШКА РОБЕВА ПРЕД „ПЕТЕЛ”: МЪЧИМ СЕ ДА ДЪРЖИМ ТРАДИЦИЯТА ЖИВА

Интервю на Виолета Гурнакова

На 16 август легендарната Нешка Робева ще представи в Летния театър спектакъла си „Кармен от „Факултето”. Тези дни тя е в морската столица. Използвахме момента, за да вземем от нея бързо интервю.

- Как подбрахте точно този Ваш спектакъл, който ще поднесете на лятната варненска сцена на 16 август?

- Традиция стана по това време от годината да представяме спектаклите си във Варна, и по-специално в летния театър.                                       За 13-и път ще застанем на сцената, която е съхранила спомена за десетки от най-изявените имена в световното танцово изкуство. И ако с лекота говорим за магията на това изкуство, то справедливостта изисква да признаем, че за нея допринася и самата сцената. Летният театър във Варна носи особена атмосфера - наситена с дуендето на гениални творци и изпълнители… Истинско удоволствие и предизвикателство е също така да играем пред изключителната варненска публика. Почти като на конкурс.

- Какво послание отправяте към варненци и гостите на града в това време на годината?                              

- „Кармен от „Факултето” е спектакъл с особена философия. Не обичам да пояснявам или да преразказвам спектаклите си. Тези, които ще дойдат, наистина ще се насладят на прекрасната музика и танци и най-вече на таланта на нашите деца. Ще повдигнем настроението им. А ако докоснем и друга струна на тяхната чувствителност (в което не се съмнявам), ще съм свършила докрай работата си.

- Въртят ли Ви се нови творчески идеи и какви, ако не е тайна?                                                                   

- Нали знаете, какво казва народът ни: Ела, неволю, че с теб зле, но без теб – по-зле. Искам или не, веднага след поредната премиера си задавам въпроса: А сега накъде? Не сме на държавната хранилка, слава Богу, не слугуваме и на политически „благодетели”. Сами изкарваме хляба си, което ме кара да търся. А който търси, намира. Ако не намери веднага и ако не се откаже от търсенето, все някой ще му помогне, все отнякъде тя – идеята, ще се покаже. Сега, освен че пътувам и търся концерти (в края на краищата нося отговорност за 30 млади и безкрайно надарени хора), работя по още два проекта. Фаталистка съм, не ми се говори предварително, но в най-скоро време ще обявим поредната си „находка”. Дано котка не ни мине път.

- Как оценявате политическата ситуация в страната в момента? 

- Като дежа вю, както казват французите. И ако не беше толкова тъжно и тревожно, бих я нарекла смешна. Защото, наистина, дори една трагедия, повтаряна многократно, се превръща в комедия.

- Плаши ли Ви нещо?                                       

- Да. Определено да. Налице е изключителна енергия, по-скоро гняв, акумулирани от народното недоволство. А няма кой да поведе народа. Политиците ни до голяма степен са лишени от необходимата за тях чувствителност. Те не се интересуват от нищо друго, освен от задоволяването на собствените си амбиции и алчност. Народът е гневен, объркан и безпомощен. Чувства се изоставен. Народът ни наистина е зле. Колкото и многолюдни да са градовете, по-голямата част от хората мизерстват по селата.   

- Имат ли право тези, които не искат нищо познато на политическата арена?

- И да, и не. Преди 23 години поради същия идиотски девиз или лозунг, както искате го наречете, България бе лишена от кадърни стопански ръководители, от хора с държавническо мислене. Т.нар. нови лица започнаха да се упражняват в налагане на чужди за народопсихологията и морала ни практики. Народът очакваше, вярваше, и бе излъган. И неведнъж. Сътворихме си политическа класа, а тя мутира и започна да се възпроизвежда като най-злокачествените туморообразувания. Ботев казва: ”Смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости.” А народът все чакаше… Чакаше поредния Месия (пак по Ботев). Лошото е, че когато търпението му се изчерпа, го завари неподготвен. Ще бъде жалко, ако след толкова жертви и артистични изяви стигнем до народната констатация „Преоблякъл се Илия, пак в тия“. 

- Имат ли какво да предложат в замяна?

- Има, разбира се, но тези, които са можещи и знаещи, няма да бъдат предложени. Така обикновено става с народните революции. Замислят ги „интелигентните и красивите”, осъществяват ги масите и се възползват мощениците. И колкото и да ни се иска нещо ново, изкушавам се да цитирам Еклесиаст: „Под слънцето нищо ново. Всичко е суета и гонене на вятъра. Някои казват: това е ново, но то вече е било, и това, което ще бъде, то вече е било”, и т.н., и т.н.  

- Кой би могъл да държи здраво държавата в този момент според Вас? 

- Вие ме надценявате. Ако бе жива леля Ванга, можеше да каже, аз не. Но убеждението ми е, че поне до пролетта не бива да тръгваме към избори. А може би дотогава ще се появят и новите водачи. 

- В световната история революциите до добро ли са довели или до нови вълни на кръвопролития?

- По-горе, вече цитирах Еклесиаст. И въпреки всичко, народите вечно ще търсят и ще се стремят към по-справедливо общество. Затова една религия е заменяла друга. И затова всеки народ има своите Ботев и Левски.                                 Но защо ли имам усещането, че сме опитни зайчета в огромен космически експеримент. А кръвопролитията в света не са спирали. Просто не са при нас. От кръвопролития шепа хора печелят пари. Огромни пари. И най-тъпото е, че всичко е толкова ясно, повтаря се и се възпроизвежда. Загивали са цивилизации. От нежеланието на човеците да проумеят, че дори с орлите не могат да живеят. Че дори да има друг свят, там авоарите им са безпомощни.

 - Това ли е рецептата за извоюване на каквото и да е в днешно време?                                                   

- Откакто остарях, разбрах каква е разликата между революция и еволюция. И може би защото съм на вълна цитати, ще се изкуша за поредния цитат, този път от Дядо Вазов: „Четете, о, братя, да ви се не смеят и вам чужденците, да се не гордеят”. Учене му е майката. Просвещение.

- Има ли начин промяната да тръгне от всеки човек, а не да се иска нещо външно, преди хората да са готови за него?                                                                   

- Не вярвам, но ако има такъв начин, то поне аз не го знам. Народът ни е озлобен, почти оскотял от недоимък. Част от интелигенцията ни с радост се оглежда по митингите в себеподобните само за да установи колко е красива и умна, другата част не иска да се цапа или да бъде оцапана. В това време мишоците действат. И все пак не е зле от време на време да препрочитат Ботев, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров, защо не и Страшимиров. Впрочем, не знам.   Рязка съм, яростна съм, но и не мога да предложа нищо ново. Затова правя спектакли, радваме хората, мъчим се да държим традицията жива. Каквото искам да кажа на хората, без да се натрапвам, го влагам в спектаклите, ако разберат – добре, ако не, ще остане радостта от преживяното. Надявам се на 16 август да се видим в Летния театър, да забравим тревогите, ядовете и заедно да се пренесем в един по-различен и определено по-добър свят - светът на красотата, тази, която, може би, ще спаси света.