Веселин Златков

Идват нови избори, това се усеща от протестите във Варна. Не, не става въпрос за нови парламентарни избори, за които скандират демонстрантите. Не говорим и за предстоящия кметски вот. В града ни се задават нови извънредни местни избори за Общински съвет. Сигурно мнозина ще си кажат, че тази прогноза е пресилена и прибързана, точно колкото да твърдиш със сигурност ще оцелее или не правителството на Пламен Орешарски. Възможно е и едното, и другото. Но предсрочният вот за варненски местен парламент изглежда все по-близо и сянката, която хвърля върху хода на протестите, става все по-забележима.

Ако пък някой наивно все още се пита какво общо имат антиправителствените демонстрации с местната политика, отговорът е – уви, всичко. Защото тези, които излизат на протестите единствено от граждански подбуди, постепенно започват да стават малцинство. В замяна на това все повече скандиранията срещу БСП, ДПС и „Атака“ се използват за легитимиране на определени групи като бъдещи политически сили. Някои от тях изглеждат нови, други са добре забравени, макар и не напълно, а трети са на принципа „старата песен на нов глас“.

„Дакелите” въртят опашка 

Новата политическа формация вече придобива форма в лицето на Обединените варненци за Варна, известни още и като „Дакелите“. Те излязоха достатъчно умни да изчакат с формалното си превръщане в политическа фракция. Пък и защо да бързат? Амбициите на „Дакелите“ очевидно не са да управляват държавата, а просто да въртят опашка около управлението на общината. В този смисъл тяхната дейност едва ли изобщо може да се нарече политическа. Но пък в това, че под някаква форма те ще участват в следващите избори за Общински съвет, вече никой не може да има съмнения. Освен, разбира се, ако тези, които сега ги окуражават, не решат, че ще е по-добре да ги държат на „къса каишка“.

Кой къде да вика и къде да не вика, се регламентира ясно

В понеделник лидерството на протеста във Варна (разбирай, държането на мегафона) беше поделено между „Дакелите“ и издателката на електронния сайт „Властта.ком“ Веселина Савова (на главната снимка). Тя доста удобно сменя ролите ту на журналист, ту на политик, ту на активен гражданин, и в това принципно не би имало нищо лошо. Опитите й да диктува на останалите граждани къде може и къде не може да се протестира обаче, определено показват, че участието й в недоволството е съвсем неслучайно и с доста конкретна цел. 

Да не се вика пред областната администрация, да не се вика пред ГЕРБ... Това призоваваше Савова, която в неделя пък дойде на протеста с един от кандидатите за кмет на Варна. Някогашната „синьо-зелена“ общинска съветничка вече хем е „надпартийна“, хем е дясна, а това е идеалната позиция да тръгнеш към местата във варненския Общински съвет. 

Третият лидер – трансферираният Костадин Костадинов

Третият лидер на тези протести е Костадин Костадинов, който тепърва ще трябва да укрепва позициите на НФСБ във Варна, в който премина от ВМРО, по начина, по който футболистите минават от отбор в отбор. При спортистите смяната на клуба обикновено е свързана с получаването на повече пари, как е при политиците, оставям сами да прецените. Дали Костадинов гледа към следващия вот за местен парламент, е излишен въпрос. Той и сега е общински съветник, един от тези, които можеха да напуснат местния парламент още през март, но не го направиха и така осакатиха и провалиха промяната на статуквото във Варна, започнала толкова обещаващо с оставката на Кирил Йорданов. 

Нови избори за Общински съвет във Варна ще има и те ще са по-скоро по-рано, отколкото по-късно. Новото гражданско самочувствие на варненци, натрупано от предишните, а от части и от тези протести, определено ще играе роля в избора им. Затова и споменатите потенциални кандидати за централния сектор на общинската зала „Пленарна“ гледат да са по-близо до протестиращите. В подобна близост обаче има и една опасност – рано или късно мотивите за това поведение започват да личат. Особено за хора, които излизат на протестите единствено водени от чувството си за справедливост, а не от амбиции за власт.