НСИ с прогноза: До 2035 г. намаляваме с още над 640 хил. души
снимка: Булфото
Последните седмици активираха (отново) дискусията за начина на определяне на минималната работна заплата, продължаващото поскъпване на работната сила и проблемите на пазара на труда в най-общ план. Доколкото размерът на МРЗ вече механично следва средната работна заплата, очаквано вниманието е насочено към ръста на възнагражденията. По темата говори икономистът Лъчезар Богданов от ИПИ, предава Фокус.
Към средата на годината България е втората страна в ЕС (след Хърватия) по нарастване на индекса на разходите за труд на годишна база. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г., възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, докато средно за ЕС нарастването е 5,1%. Запазва се тенденцията заплатите в Централна и Източна Европа да растат значително по-бързо от тези в Западна – естествен процес на сближаване в един отворен пазар. Това не е нито инцидентно, нито отскоро – за последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагражденията са нараснали с 80%, а България е на трето място след Литва и Унгария с близо 97%. За сравнение – през същия период средно в ЕС разходите за труд нарастват с 24,7% – или четири пъти по-бавно от България.
Всичко това налага състоянието на пазара на труда да се разглежда отвъд видимите краткосрочни числови показатели. Търсенето на работещи решения, включително формиране на програма за реформи и мерки, трябва да отчита (поне) няколко дълбоки, структурни и често – с дългосрочен генезис.
Преброяването през 2021 г. показа, че България е загубила над 840 хил. души население за едно десетилетие (или 11,5% спад), като малко повече от половината от спада се дължи на естествен прираст, а останалата част – на миграционни процеси. Задълбочават се тенденциите за застаряване населението, като делът на лицата над 65-годишна възраст доближава 24%. За десетилетието от предходното преброяване населението в трудоспособна възраст (от 18 до 64 г.) се свива с близо 890 хил. души – с цели 18,4%, а според текущите данни на НСИ до края на 2023 г. спадът в тази възрастова категория е с още над 40 хил. лица.
Неблагоприятната динамика е в значима степен резултат от дълбоки демографски промени, започнали още през 1970-те години. Те са фактор и за трайно поддържане на негативен естествен прираст в последните десетилетия от средно над 6 промила. Плахото до момента подобряване при раждаемостта през 2022 и 2023 година не може все още да доведе до обръщане на тенденцията.
Дългогодишното поддържане на отрицателна нетна външна миграция се отразява както на моментната демографска картина, така и на очакваното развитие на раждаемостта и възрастовата структура на населението в близко бъдеще. Коефициентът на механичен прираст е отрицателен в продължителен период до 2020 г., когато пандемията доведе до положителна нетна миграция. През 2022 ги 2023 г. притокът на население към България се дължи в по-голяма степен на граждани на други страни, предимно извън Европейски съюз, отколкото на завръщащи се български граждани.
Това предполага запазване на неблагоприятната динамика в краткосрочен и средносрочен план, на която ще бъде изключително трудно да се повлияе с мерки на социална или икономическа политика. Официалната демографска прогнозата на НСИ предвижда в базовия сценарий спад на населението до 2035 г. с още над 640 хил. души, като с близо 420 хиляди ще бъде свиването във възрастовата група от 15 до 64 години.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
