На „Калдерон“: Барса стигна апогея на самоунищожението си!

Бавно, но сигурно вече втора година Барса се самоунищожава. Гуардиола сигурно е усетил накъде духа вятъра и си тръгна през 2012-а. След него постепенно започна разрухата. Тя е плод на неадекватни решения на ръководителите за треньорите и селекцията. Не е за вярване, че след личната драма на Тито Виланова не бе намерен негов заместник на място, а се изгубиха още няколко месеца, докато Тито се бореше за живота си. После дойде и огромната грешка с Херардо Мартино, който не е наясно с европейския футбол и така и не се приспособи към него. Нито пък има качества, за да е на висотата на клуб като Барса.

И идва голямата болка – трагичната селекция. Първо, незнайно защо с лека ръка се хвърлят 90 млн евро за нападател (Неймар), след като в центъра на защитата зее не дупка, а огромна яма. Пике, Масчерано, разкъсания от контузии Пуойл и Бартра изпадат в неудобни и конфузни ситуации, а без здрав ариергард няма сигурност и стабилност в един тим. Второ, вземат се еднотипни футболисти. Как е възможно да събереш едновременно четирима читави опорни халфове – Бускетс, Секс, Масчерано и Сонг. Заради статута на недосегаем, с който се ползва първия, вторият го разхождат като мечка на всички други постове, но никога не е играл на този, където направи име в Арсенал. Масчерано пък го губят като футболист в защита, тъй като всяка грешка му е фатална, а Сонг получава малко игрови минути.

В сряда вечер на „Калдерон“ Барса стигна апогея на своето самоунищожение. Нещо напълно предизвестено след яловите продукции през целия сезон и едва три победи в мачовете под напрежение – две срещу Сити и една на „Бернабеу“, като двете от тях са постигнати с огромна доза късмет

Досадни и престъпни грешки в защита, тотална безидейност в средата на терена, хаотични, еднообразни и лесно разгадаеми атаки. Това в момента е Барса. И още. Отбор, който играе без дух, страст и агресия. Футболисти, които допускат технически брак, след като бъркат поне в един от трите най-важни компонента, когато топката отива към тях – поемане, обработване и правилно отиграване.

Очевидно е, че на Барса му трябват ремонт и свежи изпълнители – качествен вратар и негова равностойна алтернатива, двама свестни централни защитници, способен десен вътрешен халф и кадърен десен нападател. Тези, които вземат решенията в клуба, трябва да осъзнаят също, че времето на Шави изтече, а Бускетс не е Марадона, за да не излиза от състава. Задължени са и да открият причината за физическата форма на Меси, заради която в последните 4 мача звездата е сянка на терена и пешеходец?

Интересното тук е дали ръководните органи на „Камп Ноу“ имат качества и потенциал да върнат приятния игрови облик и успешен стил на Барса. Защото Барса не е клуб, в който трябва да са доволни, че съкращават дългове и са на печалба след даден сезон, а клуб, символизиращ красив футбол, победи и титли. Тази година тимът е в играта за първото място в Испания и се превърна в най-слабия 1/4-финалист в Шампионската лига. Ако клубната политика обаче остане същата, догодина Барса ще се бори в Примера за участие в Шампионската лига.

В заключение последен въпрос: Докога отборът ще продължи да отегчава футболните естети с импотентен футбол и трябва ли да загуби с разлика мач от силен съперник, за да се стреснат най-после шефовете и да го изкарат от блатото на посредствеността?

Недко Петров

petel.bg