На 100-годишния юбилей: Защо футболният „Ватев” остава завинаги eдна вълшебна приказка? (уникални снимки)
„В” като „victory”, „В” като „велико”, „В” като „високо”!!!
„В” като „В а т е в”! Футболната легенда, която устоява като стогодишен дъб, от чиито корени още се хранят млади клони и нови листа!
Футболната легенда, от чието име тръпки побиват по-възрастните, а спомените пронизват и осветяват футболното ни небе като светкавици в буря. По-младите пък са чували от своите бащи и дядовци за победоносния отбор от втория ешелон, оставил великолепни следи през 70-те и 80-те години на XX век.
Здраво закърмени и калени на село, „Ватев”-ци газеха всички в „Б” група и неизменно бяха в златната среда, а мачовете на стадиона край езерото се превръщаха в истински народни празници, шумни и гласовити, с трибуни, които се пукаха по шевовете. По онова време „Ватев” беше отбор, който събираше малки и големи, и ги възнаграждаваше за времето, което са посветили на майсторския спектакъл.
Всяка приказка, обаче си има край, а тази за „Ватев” свърши през 1984 година.
Но ето, че в съботния ден на 27 октомври поколения футболисти от Белослав и България отново ще бъдат завладяни от магията „Ватев”.
На връх 100-годишния юбилей белославци ще отворят албумите и ще отприщят разкази за любимия им „Ватев”, а съперниците му ще открехнат спомени, ще разкажат футболни истории и най-вече – защо се стряскаха от него.
Специално за „Петел” Недялко Либчев, някогашният железен защитник, който е рожба на „Ватев” и в последствие се превръща в най-ярката фигура от най-славния му период – 1972/1984, се върна назад във времето и разкри какво трябва да знаят по-младите за „Ватев” и защо той ще си остане мит.
Ето разтърсващата изповед на Недялко Либчев:
„Нашият „Ватев” влиза в единната „Б” група за първи през 1961 година и остава една година в нея. Един от водещите играчи в онзи отбор е кореняк гебеджeнецът Кънчо Савов, който днес е на 84 години.
През сезон 1969/1970 за втори път ставаме член на „Б” група. Тогава бях юноша, но играх в някои мачове. През есента на 1970-а участвах и в 3 мача в „Б” група, и влязох в казармата. През 1971-ва изпаднахме, но само след една година в зоните, се върнахме във втория ешелон. През 1972-ра година, след като се уволних, започнах да играя редовно за мъжете. Тъй като строяха новия ни стадион, посрещахме гостите си във Варна - на „Юри Гагарин”, на „Спартак” и на „Тича”.
На 3 март 1973 година играхме за първи път на новия стадион в Белослав и победихме „Ком” (Берковица) с 1:0. В следващите години „Ватев” се превърна в страшилище в „Б” група. Биехме всички и всички имаха страх от нас. На терена бяхме единни и сплотени, като юмрук. У дома трибуните винаги бяха пълни и хората се радваха на успехите ни.
В периода 1972/1984 бяхме постоянна величина в „Б” група, с изключение на един сезон, когато ЦК на БКП ни извади от групата.
Най-силният ни отбор беше този от сезон 1973/1974, когато записахме и най-доброто си класиране – седмо място. За мен беше чест да съм рамо до рамо с Благой Калфов, Димитър Радев, Драган Борисов, Тодор Василев, Светослав Славов, Румен Русев-Ментата, Петър Петров – Веждата, Димитър Панков-Пандишпана и покойните Христо Янев-Ботевчето и Румен Гацев.
Наред с местни кадри, с огромни заслуги за победите бяха и редица варненски футболисти и треньори, сред които и едни от най-големите легенди на футбола във Варна - Стефан Богомилов, Иван Василев, Живко Господинов, бог да го прости, Пламен Гетов, Иван Филипов и покойните Димитър Димитров-Клечо, Спас Киров и Илия Кирчев.
След есенния полусезон през 1976 година зимувахме трети под ръководството на Иван Василев, а родният му Черно море беше шести. Във Варна изгубихме от тях драматично с 2:3.
След Нова година Черно море си върна Иван Василев и той ги върна в „А” група. Напролет в Белослав, обаче не им се дадохме и завършихме 0:0. Преди да се прибере на „Тича”, Иван Василев ни каза: „Благодаря на целия отбор, че с всеотдайността си, игрите и доброто класиране помогнахте на един млад треньор на 36 години, какъвто съм аз.”
През сезон 1977/1978 при нас беше Живко Господинов, а през 1978/1979 Пламен Гетов. Двамата бяха млади, но с безспорни качества. Именно в Белослав се калиха в битки и оттук тръгнаха към големия футбол. Заедно с Гетов като войник в Белослав игра и Нако Дойчев, който по-късно направи име в Локомотив (Сф).
През 1984 година изпаднахме от „Б” група и до ден днешен не сме се върнали в нея. Не искам да говоря точно сега кои са причините да не сме в професионалното футболно семейство, защото ни предстои 100-годишнина, на която да се зарадваме и да я отпразнуваме подобаващо.
Искам да поздравя с юбилея всички, които са давали на футбола в Белослав и са отстоявали неговата кауза на терена, кой повече, кой по-малко, и Бог да прости тези, които вече не са между нас.”
Казано е, че митовете са подвластни на гибел, но историята, обаче не умира. Тя e свидетелство за преживяването на митовете като приказки с приказни герои, дори ги колекционира.
Футболният „Ватев” ще си остане завинаги една вълшебна приказка от колекцията...”
Недко Петров, „Петел”
----
На снимките:
Най-силният "Ватев" - сезон 1973/1974.
Пламен Гетов е четвъртият отляво надясно при клекналите, а Нако Дойчев е първият. Шестият и седмият при правите са Благой Калфов и Недялко Липчев.
Първият горе вляво е култовият вратар Красьо Млякото.
Недялко Липчев е първият отляво надясно, а последният е Христо Янев - Ботевчето.
Живко Господинов е вторият отляво надясно.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
