На 14 януари 1967 г. една реч дава началото на световното движение Хипи
фото: Johannes Aubele by de:Benutzer:Joooo, Уикипедия
От САЩ хипарството бързо се разпространява в Англия, оттам и в останалите страни на Европа, а по-късно и в Япония, Австралия и Нова Зеландия. Кулминацията на движението настъпва с Лятото на любовта.
Речта е на професор Тимоти Лиъри, който няколко години по-рано е уволнен от Харвардския университет. Речта е изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско.
Тимъти Франсис Лиъри е американски психолог и автор на книги, известен най-вече с изучаването на ефектите на психеделичните наркотици и с позицията, насърчаваща свободата на тяхното използване.
Тимъти Лиъри е роден през 1920 г. в град Спрингфийлд и умира на 31 май 1996 от рак на простатата. Неговите тленни останки са изпратени в Космоса. Преди да умре, моли роднините си да му дадат ЛСД, и умира под въздействието на дрогата, както години преди него прави писателят Олдъс Хъксли. Последните му думи са „защо не?“, повторени с различни интонации. Един от най-близките му приятели Робърт Антон Уилсън продължава да разпространява идеите на Лиъри, преди самия той да умре през 2007.
Лиъри преподава в Харвард до 1963, когато е изгонен от там. През това време Лиъри вече е пробвал ЛСД, и е станал горещ негов защитник и пропонент. Той запознава с наркотика множество хора, включително Олдъс Хъксли, Телониъс Монк, Алан Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Джак Керуак. Лиъри вярва, че под въздействието на ЛСД може да се преживее както илюминацията, така и отделните сфери описани в Тибетска книга на мъртвите. Подтикнати от преживяванията си на ЛСД Лиъри, заедно с колегите си Ралф Мецнер и Ричард Алпърт (Ram Das) написват психаделична адаптация на тибетския текст, който да служи за наръчник на психонавтите.
През 1970 Лиъри е осъден на 20 години затвор заради притежание на 40 грама марихуана, което той отрича. Малко по-късно той успява да избяга от затвора и живее в Алжир, Швейцария, Австрия и Ливан. Следва Афганистан, откъдето е отвлечен от американското разузнаване и върнат в САЩ, където е арестуван с обявена гаранция от 5 милиона долара – най-голямата в историята на САЩ до този момент. Американският президент Ричард Никсън го обявява за „най-опасния човек в Америка“. Лиъри е поставен в отделна килия с присъда 95 години, негов съсед в срещуположната клетка е Чарлз Менсън. Лиъри води разговори с него и пише книги.
Освободен е през 1976 от новоизбрания либерален губернатор на Калифорния Джери Браун, който заема мястото на предишния консервативен губернатор и бъдещ президент – Роналд Рейгън. Остатъка от живота си Лиъри посвещава на писане на книги и изнасяне на лекции. След смъртта си той е кремиран, а праха му е изстрелян в Космоса, заедно с останките на още 24 души, на 21 април 1997. Сега останките на Лиъри обикалят Земята всеки 62 минути.
Хипи, наричано още хипи движение или хипарство е младежко движение, което възниква в САЩ през 60-те години на XX-ти век и постепенно запада след 70-те години, макар че и до ден днешен съществуват хипита в отделни страни и райони. Някои изследователи считат, че то е по-скоро културно, отколкото политическо явление, докато други го характеризират като изцяло религиозно. То придобива ярък политически оттенък заради протестите срещу войната във Виетнам, но същевременно с това има културни и философски импликации, защото диктува нови тенденции в модата, музиката, изобразителното изкуство и литературата. Влечението към източните религии, мистиката и шаманизма придават на хипарството и религиозно измерение.
От САЩ хипарството бързо се разпространява в Англия, оттам и в останалите страни на Европа, а по-късно и в Япония, Австралия и Нова Зеландия. Кулминацията на движението настъпва с Лятото на любовта (The Summer of love) – събиране на около 100 000 души в Сан Франциско през лятото на 1967 г. и фестивалът Уудсток през 1969 г.
То оказва огромно влияние върху цялостното развитие на обществото и много негови идеи постепенно и незабелязано си пробиват път като биват внедрявани в ежедневието – музикалните фестивали, промяната на моралните норми, здравословната храна, защитата на природата и други.
За първи път думата хипи е използвана от американския журналист Майкъл Фелон през 1965 година за да отличи новите от старите бохеми. Повечето от новите за времето бунтари са на възраст между 15 и 25 години и произхождат от бели семейства от средната класа. Стилът на изразяване, поведение и външен вид, възприети от хипитата обръщат с краката нагоре господстващите за времето норми.
Някои от основните отличителни външни белези на хипито са джинси и свободни, широки дрехи в ярки цветове и разчупени шарки, шарени гердани и гривни и особено дългата коса. Музиката става централен изразител на хипи движенията и тя е предимно разновидности на рокендрола. Особена популярност набира звученето на Битълс, Дъ Ху, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Лед Зепелин, Дъ Дорс, Боб Дилън, Пинк Флойд, Боб Марли, Грейтфул Дед, които олицетворяват духа на епохата видяна през очите на хипитата.
Често хипи движенията изразяват амбивалентна сексуална ориентация и/или пропагандират сексуална толерантност, включително гей права; права за цветнокожите; енвайръментализъм; универсални човешки права и свобода на изразяването. Опитите за промяна на действителността на хипитата заражда масов социален активизъм, който открито се противопоставя на много официални институции като църквата и политическия естаблишмънт.
В САЩ масовите публични палежи на повиквателни за Виетнам и участие във военния конфликт там, свидетелстват за радикализирането на хипи движенията. Много от хипитата експериментират с вегетарианство; свободни полови контакти; различни дроги (най-вече психаделици); живот в самоуправляващи се комуни, няколко от които продължават да съществуват и до днес; различни окултни, магични, езотерични или мистични учения и практики.
Хипитата обикновено не са институционално организирани, боготворят любовта и я поставят като главно основание и смисъл на човешкото съществуване. Цветята като символ на красота, естественост, ненасилие и свобода се превръщат в тяхна емблема. Те се противопоставят на бюрокрацията, тоталитаризма и потискането на индивидуалността. Много от тях изпитват влечение към опростен начин на живот. Мотото им е „Мир, любов, свобода“ експлицитно изразявано в песни като тази на Бийтълс „All you need is love“ (Всичко, от което се нуждаеш е любов) и девиза „Make love, not war!“. A така характерните теми за пътуването и скитането при хипитата, особено на автостоп, намират мощно изражение в романа „По пътя“ на Джак Керуак.
Търсенията и лутанията на младите хора от това поколение най-пълно са изразени на легендарния фестивал „Уудсток“, състоял се в градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. Фестивалът е най- популярната проява на хипи движението и остава в историята като реализация на колективния младежки бунт. В концерта участват Дъ Ху, Джеферсън Еърплейн и Грейтфул Дед, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Карлос Сантана, Джо Кокър и много други. На фестивала присъстват около 400 000 души.
По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата Ню Йорк през 1979, 1989, 1994 и 1999 г. Въпреки че хипарството отдавна не е масово движение, то никога не умира напълно.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
0
1
