На 16 юни рожден ден има...
На 16 юни рожден ден има Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001-2005 г.)
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, цар на българите, или накратко Симеон Втори) е цар на българите в периода 1943 – 1946 година и министър-председател на Българияв правителството му (2001 – 2005).
Симеон II е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради ненавършено пълнолетие от негово име управлява Регентски съвет. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски. Често е наричан Царя.
От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е министър-председател на България начело на правителството. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Симеон Сакскобургготски, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Филиппринадлежат към аристократичния род Ветини.
Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907), е дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев.
_%20421x%20600.jpeg)
Чрез прокламация, издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от министъра на войната Христо Луков, княз Симеон Търновски е зачислен в Шести пехотен търновски полк с чин подпоручик и е назначен за шеф на Деветнадесети пехотен шуменски полк, на Първи армейски артилерийски полк и на Трети конен полк.[1]
Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г. Заради ненавършено пълнолетие от негово име управлява регентски съвет. От 28 август 1943 г. до 9 септември 1944 г. в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след Деветосептемврийския преврат от 1944 до 1946 г. – представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, голяма част от министрите на последните три правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща класа на България през войната са екзекутирани след присъди от така наречения „Народен съд“ през февруари 1945 г. („Кървавия четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест.
_%20477x%20640.jpg)
На 15 септември 1946 г. в присъствието на Съюзническата контролна комисия (СКК) и части на Съветската армия, се провежда Референдум за обявяване на България за република. В СКК влизат представители на армиите на СССР, САЩ и Великобритания. Тя е под председателството на съветския генерал-полковник Сергей Бирюзов. Над 95% от гласувалите са за република, но тъй като страната по това време на практика е все още окупирана от съветски войски, гласуването на референдума не отговаря на съвременните разбирания за свободен вот.[2] Съществуват и съмнения, че резултатите са фалшифицирани.[3] В същото време премахването на монархията се подкрепя от всички легални партии, включително от антикомунистическата опозиция, чийто лидер Никола Петков заявява: „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“.[4] Резултатите са признати от Съюзническата контролна комисия за действителни, както и от всички държавни ръководства от съюзните страни победителки във Втората световна война.
На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария-Луиза) е прогонено от страната. Така Симеон Сакскобургготски напуска България, без никога да е абдикирал от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция, която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.[5]
Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на Седмото Велико народно събрание през 1990 г.
След референдума царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III. Симеон Сакскобургготски завършва британския колеж „Виктория“ в Александрия.
През 1951 г. се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик Стефан Попов, напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с царицата-майка през 1953 г., за което свидетелства неговото писмо до царица Йоанна.[6]
Когато навършва пълнолетие, на 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“.
В официалната му биография на сайта на Министерския съвет, докато го оглавява, липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г., когато идва за пръв път в България след 1946 г. Според някои източници [7] през този период е бил бизнесмен в Испания и САЩ. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“ (Thomson). Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.
На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес, родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като последното – първородният син на Калина, е родено в България:
След референдума за република през 1946 г. царското семейство е прокудено от страната без акт за абдикация или детронация. Симеон Сакскобургготски не е лишен нито тогава, нито по-късно от българско гражданство.
Не е ясно с какъв паспорт е пътувал Сакскобургготски до 1991 година. Един от синовете му признава в интервю, че семейството му е ползвало италиански дипломатически паспорт по линията на майка си, като временно решение.
До момента не са представени доказателства за наличието на двойно гражданство. Министър-председателят на България по конституция не може да има такова.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
10
11
