На 99 години почина адмирал Иван Добрев

26.05.2021 / 16:10 7

Кадър Военноморски музей-Варна

Днес, на 26-ти май 2021 г. почина адмирал Иван Добрев, един от строителите на Българските военноморски сили, предаде "Нова Варна". 

Иван Добрев е роден на 25 март 1922 година в село Джеферли (Кичево), Варненско. Семейството е с гагаузки произход. Член на Работническия младежки съюз от 1937 г., а на комунистическата партия от 1942 г.

Осъден е на смърт през 1941 г. През септември 1941 г. преминава в нелегалност и действа като ремсов организатор. През 1943 г. става партизанин. Командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета. Член е на Щаба и заместник-командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия от април 1944 година.

На 18 май 1944 г. е произведен в звание майор от Главния щаб на Народоосвободителна въстаническа армия. Званието е потвърдено с Постановление на МС от 11 септември 1944 г.

След 1944 г. служи в БНА. Постъпва с първо звание майор на 22 г, и е назначен за командир на Гвардейската дружина във Варна. Завършва курс за дружинни командири във военното училище (София). Отначало изявява желание да служи в авиацията, но през пролетта на 1945 г. в изпълнение на неговото второ желание е изпратен във ВМС като командир на кадетската дружина във Висше военноморско училище (Варна). През есента на 1945 г получава морско звание капитан-лейтенант (сега равно на капитан III ранг), следва обучение в навигаторски курс във Висше военноморско училище (Варна) (по-късно е зачислен към випуск 45-и), като през септември 1947 г. е повишен в звание Капитан II ранг.

След получаването на ескадрения миноносец „Железняков“ от СССР в края на 1947 г. той е назначен за старши помощник командир.

Изпратен в Ленинград на курс във Висша школа за командири на ескадрени миноносци (Высшие ордена Ленина Специальные Классы офицерского состава ВМФ) (ВОЛСОК), за 12 месеца, 1948 – 1949, малко преди завършването му е извикан в Москва и изпратен в Севастопол да приеме командването на новия ескадрен миноносец „Озорной“ преименуван в българския ВМФ на Георги Димитров (ескадрен миноносец).

В периода октомври 20 февруари 1950 г. до 1951 г. е командир на Георги Димитров (ескадрен миноносец), през 1951 г. получава званието Капитан I ранг.

На 18.08.1951 г. българският Военноморски флот получава 4 броя трални кораби – 2 морски тралчици (проект 254) и 2 рейдови тралчици (проект 253), с което се поставят основите на военно формирование 18360 – Бургас. Първият командир на дивизиона е 29-годишният капитан І ранг Иван Добрев.

Впоследствие до 1955 г. е командир на други части и съединения във ВМС, Завършва Висша военна академия „К. Е. Ворошилов“ в Ленинград (1955 – 1956), командир на военноморска база Бургас 1956 г и на главна военноморска база Варна 1956 – 1958 г [4]

Първи командир, от 26 юли 1958 г до 28 август 1959 г. на ново сформирания Първи дивизион патрулни кораби в състав: стражеви кораб (СКР) „Дръзки“ и СКР „Смели“, заместник командващ ВМФ от 1959 г до 1960 г

През 1960 г назначен за командващ военноморския флот на НРБ и удостоен с едно-звездно висше офицерско звание контър-адмирал. На тази длъжност той остава 12 години и има особен принос в развитието на ВМФ като съвременен боеспособен вид въоръжени сили. През този период ВМФ получава нови кораби от СССР и неговата структура се развива съобразно съвременните тенденции. Има и големи заслуги за развитието на спорта и специално на водните и плувните спортове, в ролята си на авторитетен спортен деятел; лично спортува за здраве и пример на околните.

В този период е удостоен последователно следващите военни звания: през 1965 г. дву-звездното висше звание – вице-адмирал, и през 1969 г. с три-звездното висше звание адмирал.

През 1972 г. става заместник-министър на отбраната, и служи на тази военизирана длъжност до 1990 г.

Избиран е за народен представител между 1962 и 1990 година. От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Носител е на почетното звание Герой на социалистическия труд (България) и на три ордена Георги Димитров (орден). Има издадени две книги – „Звездни пътища“ (1987) и „Смяна на вахтите“ (1989).



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
0
2
уйчо (преди 2 години)
Рейтинг: 91086 | Одобрение: 771
УхиленУхилен
1
0
MrBean (преди 2 години)
Рейтинг: 136537 | Одобрение: -1973
Явно си съвсем увиснал! Но признавам,цитатът е много хубав,от любима книга,и ако те вълнува,в нея един от персонажите е дядо ми....
0
4
уйчо (преди 2 години)
Рейтинг: 91086 | Одобрение: 771
Трябва да си изключително прост и безмозъчен, за да не разбереш на кого съм го посветил.Ухилен
0
2
уйчо (преди 2 години)
Рейтинг: 91086 | Одобрение: 771
Хайка а вълци: "Троцки седеше по турски до ботушите на своя култ, измъчен от ревност и раболепна преданост, гледаше го от долу на горе и чакаше сгоден момент да обърне вниманието върху себе си. [justify]    — Аз пък си помня нумера на карабината — казваше той при първия удобен момент. — Две иляди й осемстотин й дивиндесе и пет.[/justify] [justify]    Фелдфебелът се извръщаше към него, поласкан от трайния резултат на просветителската си дейност, пуснала толкова дълбоки корени в съзнанието на бившите му войници и устояла на изпитанието на времето. Троцки го гледаше с верноподанически плам в очите и по това личеше, че е настъпил момент да се отплати още веднъж с добра дума на бившия си командир за вниманието, с което го е удостоявал в казармата. Всъщност той подлагаше себе си и челядта си на фелдфебелската тирания само за да разказва как този сплескан човек го е „млатил“ в казармата толкова пъти на ден, колкото пъти се е мяркал пред очите му, за да не остане у никого съмнение, че неговият благодетел е изключителна личност. Благодетелят стоеше непроницаем зад сплесканата си маска и от време на време, навярно под напора на най-сладостни спомени, наплюнчваше пръстите на дясната си ръка, сякаш с тази зловеща пантомима искаше нагледно да потвърди своя безспорен принос за формиране душевността на българина."[/justify]
1
0
MrBean (преди 2 години)
Рейтинг: 136537 | Одобрение: -1973
Бог да го прости!!! Каква история!? Няма значение дали червен или зелен,просто какви обрати на съдбата е преживял!!! ...А колко съм лъскал класното заради него... Пък той,човека,все се смееше че "много миришело на нафта" /за незнаещите великия фатмашки промисъл караше войската да лъска черните цокли на стените с нафта,та да са лъскави!!!??? А за плавателните съдове и проверките тия от ВВМУ да разказват..Мир на душата му!

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама