На Петльовден: Спасението на мъжа е спасение за човешкия род изобщо!

За днешния ден, като че ли по-често говорим като "2-ри февруари", отколкото да наричаме Петльовден. Знаем, че в културната ни традиция денят е посветен на възхваляване на мъжката сила, която е спасена.

Мъжът е този, на когото се крепи семейството и който дава гаранция за сигурност, закрила и устояване на житейските бури. Мъжете са на почит и точно днес са били изправяни на оглед пред очите на сбралото се множество, за да бъде оценена тяхната надежност.

И е трябвало да я заплатят с цената на откъсването си от майката, от дома. Жените са изобретили белязването с кръв по вратите на злощастните си къщи, за да бъдат подминати и да съхранят мъжките си рожби, а с тях - да съхранят силата и продължението на рода.

Днес, когато живеем във време на разпадане на патриархалното, което е знакът на водачеството на мъжа, все повече изпитваме носталгия и копнеж по онази негова характеристика, която носи закрила и мир - мъжествеността като способността да защитиш. Светът сякаш се поразклати от усещане за изчезване на едната половина от него.

Нещо от утвърдените модели на мъжкото и женското се променя пред очите ни и подкопава позицията на мъжа, която е позицията на бащата, съпругът, любовникът, кавалерът, но и на този, който задава правилата и посреща бунта.

Да изчезне мъжът в къщата е носело чувство за опасност на семейството. Петелът е останал като символ на този, без чийто глас и присъствие домовете ще опустеят и загинат.

Жертвоприношението му е ритуал, който сплотява родителите и децата. Особена е почитта към синовете и чрез споделянето на храната се възстановява баланса и хармонията в техния живот. Не става въпрос само за успокояване на тревожните ни души като мъже, синове или глави на семейство.

Искам с този текст за Петльовден да призова вниманието към нуждата от участието на бащите, било то настоящи или бъдещи, именно в ролята им на партньори и закрилници. Вместо да се пролива кръв за прослава на мъжествеността, нека жените се гордеят и отдъхват спокойни край нас. Вместо шум и лека ирония в поздравите по между ни, нека децата ни отлетят по пътя си с обич, доверие и разкази за силата, която дава. Защото и легендата казва, че спасението на мъжа е спасение за човешкия род изобщо.

Недко Петров, petel.bg