На днешната дата преди 80 години: Сталин нарича дезинформация съобщението, че Хитлер е нападнал СССР
карта MaGioZal Josef Stalin, Adolf Hitler / Wikicommons
Парадоксално е, че танковете на Вермахта газят СССР, движейки се с горивото, което им е предоставено от Сталин от петролните полета на Баку.
Нападението на Хитлер над Сталин на днешната дата преди 80 години е било изненадващо за руския лидер.
2 години по-рано двамата са си поделили Полша като баница и са подписали пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз Рибентроп-Молотов.
СССР е и основен търговски съюзник на Хитлер и му помага да избегне британската блокада.
Без да изисква чуждестранна валута, за тринадесет месеца Сталин доставя 1 милион тона петрол, 1,6 милиона тона зърнени култури, 36 000 тона растителни мазнини, 115 000 тона памук, 7000 тона мед, 185 000 тона манган, 23 000 тона хром, 215 000 тона фосфати – доставки, които осигуряват между една трета и две трети от потреблението на Райха. СССР служи и като сухопътен транзитен пункт за някои продукти от Азия, които вече не могат да се превозват по море: натурален каучук, соя, волфрам, цинк, вълна и др.
Неслучайно Сталин е вярвал, че Хитлер поне засега е зависим от СССР.
Сталин е нарекъл дезинформация съобщение на съветското разузнаване, че до юни 1941 г. Германия е приключила цялата военна подготовка за нападение срещу Съветския съюз.
Това пише директорът на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин в статия за "Националная оборона" във връзка с 80-ата годишнина от началото на Великата отечествена война, съобщава БТА.
На 17 юни 1941 г. Сталин извикал в Кремъл висши разузнавачи, за да разбере колко е надежден източникът, от който получил предния ден съобщение, че Хитлер може всеки момент да нанесе удар по СССР.
Информацията пристигнала от Харо Шулце-Бойзен, един от ръководителите на антинацисткото движение "Червената капела" в Германия.
Директорът на съветското външно разузнаване Павел Фитин уверил, че източникът е абсолютно надежден. Но след като "внимателно изслушал обясненията, вождът реагирал рязко: "Дезинформация. Свободни сте".
Кадър Bild 101I-185-0139-20
Сталин искал допълнителни доказателства и Фитин веднага изпратил съответното нареждане до съветската резидентура в Берлин, но изготвеният аналитичен документ пристигнал в Москва със закъснение, след като войната вече била започнала.
От юли 1940 до юни 1941 г. само външното разузнаване изпратило до съветското ръководство над 120 доклада. Сведения за точната дата на германското нападение били получени в Москва 11 дни, преди нахлуването да започне.
В един от докладите на бюрото на Сталин, чието фотокопие помества списанието, се изброяват съветските обекти, които първи ще бъдат бомбардирани от нацистката авиация, описва се дислокацията на германски изтребители и важни ремонтни работилници, посочва се, че вече са назначени германски началници на военностопански "бъдещи окръзи" от окупирания Съветски съюз. Идеологът на нацистите Алфред Розенберг заявил пред тях на събрание, че "понятието Съветски съюз трябва да бъде изтрито от географската карта".
В икономическо отношение Сталин помага на Райха да заобиколи британската блокада. Без да изисква чуждестранна валута, за тринадесет месеца той доставя 1 милион тона петрол, 1,6 милиона тона зърнени култури, 36 000 тона растителни мазнини, 115 000 тона памук, 7000 тона мед, 185 000 тона манган, 23 000 тона хром, 215 000 тона фосфати – доставки, които осигуряват между една трета и две трети от потреблението на Райха. СССР служи и като сухопътен транзитен пункт за някои продукти от Азия, които вече не могат да се превозват по море: натурален каучук, соя, волфрам, цинк, вълна и др. Във военно отношение Хитлер успява да разгроми Полша, Дания, Норвегия, Франция, Белгия, Нидерландия, Гърция и Югославия, без да се притеснява за източната си граница, т.е. за втори фронт. Сталин смята за немислимо, че Фюрерът би се впуснал във война на Изток, без да е сключил мир на Запад. Това, че би поискал да постави под въпрос връзката между Райха и СССР, толкова изгодна и за двете страни, му се струва противоречащо на здравия стратегически разум, пише "Епицентър.бг".
Разбираемо е, че Сталин остава известно време в състояние на нерешителност поради германските дезинформации и собствените си когнитивни предубеждения. От друга страна е учудващо, че той вярва в тях до последната минута, а и след това. Въпреки че всичко говори за предстоящо нападение, той изчаква до 22:00 ч. на 21 юни, за да накара Тимошенко и Жуков да издадат много плаха предупредителна директива: „Възможно е германско нападение. […] Може да започне с провокации. …] Задачата на нашите войски е да не се оставят да бъдат провокирани по никакъв начин, което може да доведе до сериозни усложнения. […] В случай на каквато и да е провокация от страна на германците или техните съюзници, избягвайте да бъдете въвлечени в нея и вземете всички необходими мерки за уреждане на всички недоразумения с мирни средства.“ Някой влизал ли е някога във война наобратно?
Мерките, които взема, за да предотврати изненадата, не са на равнището на заплахата. Между 25 март и 5 април 1941 г. той се съгласява половин набор да бъде мобилизиран предварително, на 13 май Жуков и Тимошенко изтръгват от него съгласие да бъдат предислоцирани на запад 4 армии (500 000 души). Но тъй като все още се опасява да не предизвика германска реакция, той нарежда това придвижване да се извърши под прикритие и формированията да останат далеч от границата. Следователно те няма да играят никаква роля на 22 юни. Когато на 15 май Жуков предлага да се нанесе превантивен удар по германските места на съсредоточаване, той отказва с ругатни на висок глас. На 14 юни се съгласява 800 000 резервисти да бъдат призовани в частите на западните окръзи, но при условие, че мярката, която така или иначе е твърде закъсняла, остане в тайна и бъде изпълнена с максимална дискретност. Накратко, всичко показва, че Сталин, каквито и да са съмненията му, остава верен на линията си „никакви провокации“, никакви мерки, които биха могли да дадат на противника сигнал за нападение. По-горе разкрихме ключа към това поведение: той смята, че Хитлер блъфира и само се опитва да изтръгне от него отстъпки. Вярва, че става дума за война на нерви. На 19 юни, когато е попитан от НКГБ, съветският агент в Берлин – в действителност двоен агент – Орест Берлинкс съобщава на съветските власти, че това е само „война на нерви и ще спечели този, който има по-здрави нерви“. А резидентът в Берлин Филипов успокоява централата в Москва: „Ние сме твърдо убедени, че въпросът е много сериозен. Но не бива да се притеснявате: ние сме твърдо убедени, че Хитлер блъфира. Ние не вярваме, че войната може да започне утре. Този процес ще продължи. Очевидно е, че германците оказват огромен натиск върху нас с надеждата да постигнат нови придобивки.“
Как може Сталин да играе толкова опасна игра? Отговорът е обезоръжаващо прост: той смята, че в случай на грешка ще има време да реагира. Вайцзекер, държавният секретар по външните работи, ще анализира перфектно това убеждение в деня след германското нападение: „Военните успехи през последните тридесет и шест часа може би са не толкова изненадващи, колкото липсата на бдителност от съветска страна. […] Очевидно Москва разчиташе на нормалната дипломатическа последователност: „жалби, ответни мерки, ултиматум, обявяване на война“ и дори не си спомни как се развиха нещата срещу Югославия .“
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
3
1
