На днешната дата в историята - Открит е позитронът
снимка: Portrait of Carl David Anderson, Smithsonian Institution, Уикипедия
На днешната дата през 1932 г. американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.
Позитронът е елементарна частица, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с еднакви маса и спин, но с противоположен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като пряко следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вариант на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, известен със своята скромност и тих характер, попитан по-късно защо е пропуснал да обяви съществуването на позитрона още през 1928 година, казва: „чиста страхливост“.
В съответствие с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този процес се "губи" енергия, равна на енергията на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното сравнение на двете частици показва, че имат еднакви свойства и характеристики с изключение на знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива експериментално позитрона при наблюдение на космическо излъчване с помощта на камерата на Уилсън, поставена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също така предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона напомнят тези на електрона, но се отклоняват в обратната посока под действието на магнитното поле, което е свидетелство за противоположен електрически заряд.
В медицината се използват в позитронно-емисионната томография, на английски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои части от тялото и процесите в тях. Тези апарати използват радиоизотопи с много малък период на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват сблъсъци между високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 г. — След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 г. — Наполеон I Бонапарт е обявен от Френския сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.
1870 г. — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 г. — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 г. — В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 г. — Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.
1903 г. — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
1921 г. — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
1923 г. — Калвин Кулидж става 30-ия президент на САЩ, след като предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 г. — Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.
1934 г. — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 г. — В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.
1945 г. — Втората световна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.
1980 г. — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 г. — В 17:29 ч. при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 27 и са ранени 10 пътници.
1990 г. — Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
