На днешната дата в историята
фото:
pixabay.com
Събития:
1582 г. – Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
1759 г. – Открит е Британският музей.
1892 г. – Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
1908 г. – Основан е италианският АС Бари.
1919 г. – Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
1919 г. – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
1943 г. – В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
1951 г. – Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
1969 г. – СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.
1970 г. – Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
1970 г. – Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
1975 г. – Ангола получава своята независимост от Португалия.
1983 г. – Започва да функционира АЕЦ Кръшко.
1991 г. – Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за Операция Пустинна буря.
1992 г. – Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
1992 г. – България първа в света признава независимостта на Република Македония от Югославия.
2001 г. – В интернет стартира Уикипедия – виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
2006 г. – Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.
2016- Американски музей по естествена история в Манхатън разкрива най-новата изложба, копие на скелет на динозавър титанозавър (открит през 2010 г. в Аржентина), най-големият известен динозавър с тегло 70 тона, 37 метра
2016- г. Ислямистки бойци атакуват хотел в Уагадугу, Буркина Фасо, убивайки 28, ранявайки 56
2019 г. - Споразумението на Тереза Мей за Брекзит с ЕС е отхвърлено от парламента на Обединеното кралство с 432 гласа "за" и 202 "против", което е най-голямото парламентарно поражение в неговата демократична ера.
2021 г. - Глобалният брой на смъртните случаи от пандемията COVID-19 надхвърля 2 милиона (реалният общ брой вероятно е много по-висок)
Родени:
1432 г. – Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)
1622 г. – Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)
1724 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)
1791 г. – Франц Грилпарцер, австрийски поет и драматург († 1872 г.)
1795 г. – Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)
1809 г. – Пиер-Жозеф Прудон, френски философ – анархист († 1865 г.)
1828 г. – Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)
1842 г. – Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)
1843 г. – Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик († 1922 г.)
1850 г. – Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)
1850 г. – София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)
1866 г. – Натан Сьодерблум, шведски духовник – икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)
1868 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)
1871 г. – Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)
1875 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)
1883 г. – Власи Власковски, български политик († 1959 г.)
1884 г. – Георги Манев, български физик († 1965 г.)
1891 г. – Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)
1892 г. – Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)
1895 г. – Гео Милев, български поет († 1925 г.)
1897 г. – Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)
1902 г. – Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)
1902 г. – Назъм Хикмет, турски поет († 1963 г.)
1906 г. – Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)
1913 г. – Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)
1917 г. – Василий Петров, съветски маршал († 2014 г.)
1918 г. – Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)
1922 г. – Франц Фюман, немски писател († 1984 г.)
1923 г. – Янко Керемидчиев, български историк
1929 г. – Мартин Лутър Кинг, афроамерикански борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
1931 г. – Алън Скофийлд, южноафрикански писател и журналист
1933 г. – Йордан Милев, български писател и поет
1935 г. – Делчо Лулчев, български инженер
1935 г. – Робърт Силвърбърг, американски писател
1958 г. – Борис Тадич, президент на Сърбия
1959 г. – Пийт Треуавас, британски рокмузикант
1966 г. – Владислав Кацарски, български журналист
1968 г. – Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
1970 г. – Даниел Боримиров, български футболист
1970 г. – Росица Ангелова, българска поетеса
1975 г. – Мери Пиърс, френска тенисистка
1976 г. – Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане
1976 г. – Флорентин Петре, румънски футболист
1979 г. – Мартин Петров, български футболист
1981 г. – Бианка Гуачеро, италианска актриса
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
