На днешната дата в историята
фото: pixabay.com
619 г. – Бонифаций V става папа.
1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан спътник на Сатурн.
1785 г. – Ню Йорк става столица на САЩ (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.
1876 г. – в Цариград се свиква Цариградската конференция, в която вземат участие посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.
1880 г. – в България е приет първият избирателен закон.
1888 г. – Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на проститутка, наречена Рейчъл.
1909 г. – Албер I става крал на Белгия.
1913 г. – Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.
1916 г. – Първа световна война: Съюзническите сили превземат турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.
1922 г. – Британската радиостанция БиБиСи започва да излъчва новини.
1933 г. – Приключва Лайпцигския процес (в който един от обвиняемите е Георги Димитров), който признава за виновен и осъжда на смърт за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.
1933 г. – Два пътнически влака се сблъскват край Париж, загиват около 230 души.
1947 г. – Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение.
1947 г. – Американската лаборатория Бел Лабс представя първия транзистор.
1953 г. – в СССР е екзекутиран Лаврентий Берия – основният проводник на вътрешната репресивна политика.
1972 г. – Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер разрушава Манагуа, столицата на Никарагуа, като загиват 10 000 души, a 80 % от сградите са изравнени със земята.
1972 г. – спасени са 16 останали живи от карастрофата на уругвайски самолет на 13 октомври в Андите; за да оцелеят в планината, останалите живи са прибегнали към канибализъм.
1979 г. – Съветската армия окупира Кабул, столицата на Афганистан.
1986 г. – Руският дисидент Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно заточение.
1987 г. – Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър завършват първия околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.
1990 г. – История на Словения: 88% населението на Словения гласува за отделянето си от Югославия на референдум.
2005 г. – по искане на правителството на Великобритания в Радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в т. ч. българската.
Родени:
1613 г. – Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал († 1676 г.)
1634 г. – Мариана Австрийска, кралица на Испания († 1696 г.)
1732 г. – Ричард Аркрайт, английски индустриалец и изобретател († 1792 г.)
1777 г. – Александър I, император на Русия († 1825 г.)
1790 г. – Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог († 1832 г.)
1799 г. – Карл Брюлов, руски художник († 1852 г.)
1805 г. – Джоузеф Смит, основател на църквата на мормоните († 1844 г.)
1858 г. – Владимир Немирович-Данченко, руски режисьор († 1943 г.)
1864 г. – Христо Недялков, български генерал († 1943 г.)
1868 г. – Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня († 1925 г.)
1869 г. – Иван Гарванов, български революционер († 1907 г.)
1877 г. – Владимир Бочуков, български революционер († ? г.)
1882 г. – Спиридон Казанджиев, български психолог († 1951 г.)
1885 г. – Стоян Омарчевски, български политик († 1941 г.)
1891 г. – Ханс фон Функ, германски офицер († 1979 г.)
1891 г. – Червен Лиляк, български поет-хуморист († 1982 г.)
1896 г. – Джузепе ди Лампедуза, италиански писател († 1957 г.)
1903 г. – Райко Дамянов, български политик († 1986 г.)
1909 г. – Йоахим Вернер, германски археолог († 1994 г.)
1910 г. – Александър Ловен, американски психотерапевт († 2008 г.)
1910 г. – Курт Майер, германски офицер († 1961 г.)
1918 г. – Хелмут Шмит, канцлер на Германия († 2015 г.)
1923 г. – Любен Зидаров, български художник
1925 г. – Мохамед Мзали, тунизийски политик († 2010 г.)
1925 г. – Пиер Береговоа, френски политик († 1993 г.)
1928 г. – Хоакин Капия, мексикански скачач във вода († 2010 г.)
1933 г. – Акихито, император на Япония
1933 г. – Марслен Плене, френски поет
1936 г. – Фредерик Форест, американски актьор
1940 г. – Емил Димитров, български поп певец († 2005 г.)
1940 г. – Никола Радев, български писател († 2016 г.)
1944 г. – Уесли Кларк, американски генерал
1946 г. – Пепа Николова, българска актриса († 2006 г.)
1946 г. – Бевърли Бийвър, американска писателка († 2011 г.)
1947 г. – Греъм Бонит, британски музикант – вокалист
1949 г. – Иван Костов, министър-председател на България
1950 г. – Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
1954 г. – Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор
1955 г. – Илко Димитров, български поет
1956 г. – Дейв Мъри, британски музикант (Iron Maiden)
1956 г. – Лидия Шулева, български политик
1956 г. – Микеле Алборето, италиански автомобилен състезател († 2001 г.)
1959 г. – Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор
1962 г. – Бертран Гашо, френски пилот от Формула 1
1964 г. – Еди Ведър, американски музикант
1967 г. – Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел
1968 r. – Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф
1969 r. – Мари Марта Бърн, американска артистка
1974 г. – Росен Плосков, български актьор
1976 г. – Жиба, бразилски волейболист
1976 г. – Сергей Якирович, босненски футболист
1979 г. – Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
