На днешната дата в историята
фото: pixabay.com
1071 г. – Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко поражение на Византийската империя в Битката при Манцикерт.
1278 г. – Ладислау IV и Рудолф I побеждават Отакар II в битката при Марсово поле в тогавашна Моравия.
1346 г. – Стогодишната война: Състои се Битката при Креси между средновековните кралства на Англия и Франция, в която английските стрелци с дълги лъкове показват военно превъзходство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари.
1466 г. – Разкрит е заговор срещу Пиеро ди Козимо Медичи във Флоренция, ръководен от Лука Пити.
1498 г. – Микеланджело получава поръчка за Пиета.
1768 г. – Капитан Джеймс Кук отплава от Англия на борда на Ендевър.
1778 г. – Първото документирано изкачване на Триглав – най-високия връх в Словения.
1789 г. – Във Версайския дворец е приета Декларацията за правата на човека и гражданина.
1858 г. – Първите новини предадени чрез телеграф.
1862 г. – Американска гражданска война: започва Второто сражение при Бул Рън.
1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Край на Втората битка при Шипка.
1883 г. – Вулканът Кракатау изригва и причинява огромни цунами, които разрушават селищата на островите Ява и Суматра в Индонезия, убивайки 36 000 души.
1886 г. – Княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол.
1914 г. – Първа световна война: Германската колония Тоголанд е нападната от френски и британски войски, които я превземат след пет дни.
1920 г. – Влиза в сила 19-та поправка към Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.
1923 г. – Райко Даскалов e застрелян в Прага от член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
1926 г. – Основан е италианския АКФ Фиорентина.
1934 г. – Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.
1940 г. – Чад става френска колония и се присъединява към Антантата под управлението на Феликс Ебое – първия черен губернатор във френска колония.
1942 г. – Холокост в Шорткиав, западна Украйна: В 2:30 германски войници започват да изкарват евреите от жилищата им, разделят ги на групи по 120 човека, натоварват ги в товарни вагони и депортират 2000 от тях в концетрационния лагер Белзец. 500 деца и болни са убити на място.
1944 г. – Втора световна война: Шарл дьо Гол влиза в Париж.
1944 г. – България във Втората световна война: Царство България обявява неутралитет във Втората световна война и желание за примирие с Великобритания и САЩ.
1947 г. – Шестото велико народно събрание приема Закон за забрана и разтурване на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков и на Българския земеделски младежки съюз към него.
1957 г. – СССР оповестява успешното тестване на междуконтинентална балистична ракета.
1966 г. – Започва войната на Намибия за независимост.
1970 г. – Новото феминистко движение в САЩ, ръководено от Бети Феридан, започва националната Женска стачка за равенство.
1978 г. – Папския конклав избира Йоан Павел I за папа.
1978 г. – Програма Интеркосмос: На борда на съветския космически апарат Союз 31 лети първият германски космонавт Зигмунд Йен.
1990 г. – Подпален е Партийният дом на БСП в центъра на София.
1999 г. – Майкъл Джонсън подобрява световния рекорд в спринта на 400 метра с време от 43,18 секунди.
1999 г. – Русия започва Втората чеченска война като отговор на нахлуването в Дагестан на Ислямската международна умиротворителна бригада.
2008 г. – Русия едностранно признава независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия.
Родени на 26 август
1469 г. – Фердинанд II († 1496 г.)
1596 г. – Фридрих V, курфюрст на Пфалц († 1632 г.)
1676 г. – Робърт Уолпоул, британски държавник († 1745 г.)
1687 г. – Хенри Кери, английски поет и композитор († 1743 г.)
1728 г. – Йохан Хайнрих Ламберт – шведски учен († 1777 г.)
1740 г. – Жозеф Монголфие – френски изобретател († 1810 г.)
1743 г. – Антоан Лавоазие, френски химик († 1794 г.)
1809 г. – Константин фон Алвенслебен, немски генерал († 1892 г.)
1819 г. – Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг и принц-консорт на кралица Виктория († 1861 г.)
1850 г. – Шарл Рише, френски психолог и физиолог, Нобелов лауреат († 1935 г.)
1880 г. – Гийом Аполинер, френски поет († 1918 г.)
1881 г. – Панайот Черна, румънски поет от български произход († 1913 г.)
1882 г. – Джеймс Франк, германски физик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
1896 г. – Иван Михайлов, български революционер († 1990 г.)
1899 г. – Павел Юдин, руски философ († 1968 г.)
1901 г. – Александър Жендов, български художник († 1953 г.)
1901 г. – Максуел Тейлър, американски офицер († 1987 г.)
1910 г. – Майка Тереза, индийска католическа монахиня, Нобелова лауреатка († 1997)
1914 г. – Хулио Кортасар, аржентински писател († 1984 г.)
1915 г. – Борис Сафонов, съветски военен пилот († 1942 г.)
1932 г. – Иван Динков, български писател († 2005 г.)
1939 г. – Тодор Колев, български актьор († 2013 г.)
1944 г. – Морийн Тъкър, американска барабанистка на Velvet Underground
1959 г. – Ивайло Джамбазов, български актьор († 2009 г.)
1957 г. – Д-р Албан, нигерийско-шведски певец
1957 г. – Любомир Любенов, български кануист
1960 г. – Емануел Икономов, български писател
1966 г. – Йенс Гад, германски музикант
1972 г. – Талия Соди, мексиканска певица и актриса
1980 г. – Маколи Кълкин, американски актьор
1988 г. – Тори Блек, американска порнографска актриса
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
