На тази дата през 1932 година Хитлер отказва на президента вицеканцлерския пост, защото смята да управлява самостоятелно
Кадър: Бундес архив
На тази дата през 1932 година Президентът Хинденбург предлага на Хитлер, вицеканцлерския пост, но той го отказва, защото смята да управлява самостоятелно.
Създаване на националсоциалистическата партия
В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютния и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името ѝ от DAP на „Националсоциалистическа германска работническа партия“ (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei), известна навсякъде като NSDAP. Появява се акронимът „На̀ци“ (на немски: Nazi) от думата „Националсоциалист“ (на немски: National SoZIalist). Адолф напуска армията, за да се отдаде изцяло на политическата си дейност.
Условията за това са благоприятни: в страната има икономическо напрежение и силно негодувание срещу победилите във войната съюзници.
В програмата си от 25-те точки, която обявява на 24 февруари 1920 г., Хитлер включва идеите си, оформени още от престоя му във Виена: антисемитизъм, силен национализъм, идея за арийско расово господство, презрение към либералната демокрация и принципа на водача.
Платформата, с която излиза партията му, е направена така, че да заинтригува всеки, който е недоволен от нещо.
Идеологията се крепи на омразата.
Повечето от идеите в нея не са нови, но той успява да ги направи привлекателни и ясни.
Негово е решението символ на новата партия да стане „свастиката“ (пречупения кръст, носен преди това от по-стари расистки групировки) и за поздрав да се използва думата „Heil!“. Успява да осигури и вестник за движението си – „Фьолкишер Беобахтер“ (на немски: Völkischer Beobachter). За охрана на събранията си учредява организацията „Щурмабтайлунг“ (на немски: Sturmabteilung) (по известна със съкращението си SA) на мъжете с кафяви ризи, ръководени от близкия му приятел Ернст Рьом. Хитлер си създава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, готови да се сражават до смърт за своя лидер, черноризци от „Шуцщафел“ (на немски: Schutzstaffel – SS).
В края на 1923 г. Хитлер е убеден, че Ваймарската република е пред прага на своето рухване и че сега може да изпълни обещанието си за „поход към Берлин“ и поваляне на правителството от „еврейско-марксистки предатели“. Той се надява с подкрепата на армията да постави Германия под националистически контрол. В плана му се включва и реакционният милитарист и национален герой от Първата световна война генерал Ерих Лудендорф.
Бирен пуч (1923)
Членска карта на Хитлер в германската партията DAP
На Бирения пуч, състоял се на 8 – 9 ноември 1923 г. в Мюнхен, двамата застават на преден план в хаотичната политическа ситуация с цел да накарат лидерите на местното правителство и началниците на местния Райхсвер да обявят национална революция. Хитлер обсажда с мъже от СА бирарията Бюргербройкелер, силно превъзбуден скача на един стол и обявява революцията:
„Утре Германия ще има национално правителство или ще бъдем мъртви!“
Адолф Хитлер
На следващия ден нацистите маршируват по улиците на Мюнхен към военното министерство, но кордон от полицаи открива огън по тях и разпръсва редиците им. Пучът се проваля.
На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафявите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча.
„Това е моето становище: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, отколкото да склоня глава пред френския меч.“
Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той.
„Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на вечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за невинни.“
Адолф Хитлер
След целия спектакъл Хитлер е осъден на четири[29] години затвор. Поведението му в съдебната зала прави силно впечатление на германците, които започват да го възприемат като голям национален герой. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че за да успее да вземе властта в свои ръце, ще трябва да използва легални средства.
Книгата „Моята борба“
От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца. В затвора на град Ландсберг ам Лех той е в килия със значителни удобства и има достатъчно време, за да премисли добре сторените грешки. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко прилича повече на санаториум, отколкото на затвор. При тези условия започва да диктува на секретаря си Рудолф Хес книгата си „Моята борба“ (на немски: Mein Kampf), която по-късно става политическа библия за нацисткото движение. В него Хитлер разказва живота си, философията си и представя подробно програмата си, която иска да реализира в Германия. Основна тема на писанията му е социалният дарвинизъм – индивидите и нациите са представени като участници в постоянна борба за живот. Расово по-висшите германци са заплашени от евреите, „гъвкавия демон на човешкото падение“, марксистите, болшевиките, либералите и от хуманистите, без значение от какъв тип. Германия отново може да бъде велика само ако обяви безпощадна война на тези вътрешни врагове. На новото нацистко движение се пада задачата да подготви стратегията за световното господство, която неминуемо е свързана с безмилостна борба
Реорганизация на партията (1924)
Провалът на пуча от 1923 г. довежда до временното разпадне на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуска затвора в Ландсберг ам Лех и сериозно се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама близки последователи – „магьосника“ на пропагандата д-р Паул Йозеф Гьобелс и въздушния ас от Първата световна война, капитан Херман Гьоринг, Хитлер се захваща с трудната задача да си спечели масова подкрепа. Първият сериозен проблем, пред който е изправен, е да направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от Севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръководители на партията в страната на конференция в Бамберг, Южна Германия на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е специално подбрано така, че за повечето северняци да бъде трудно да се откъснат от основната си работа и да присъстват на обсъждането на партийната програма. От представителите на Севера пред мнозинството на Юга имат възможност да говорят само Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските, социалистически и революционно настроени елементи, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата на двете враждебни страни. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на „нестройните социалистически принципи“. Решението идва в изясняването на въпроса за становището по отчуждаването на собствеността на аристокрацията. Хитлер държи двучасова реч, в която разяснява на делегатите, защо не трябва да гласуват за отчуждаване. Националсоциализмът, казва той, не трябва да помага на движенията, вдъхновени от комунистите; отчуждаването няма да спре с изпращането на Вителсбаховата и другите германски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Като награда получава поста на гаулайтер (партиен районен ръководител) за Берлин и стартира успешната си кариера в партията. Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP между националисти и социалисти намира (кърваво) решение едва в „Нощта на дългите ножове“ (на немски: Nacht der langen Messer) през 1934 г.
Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от икономическата депресия. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора Адолф Легалния) му спечелва престиж в редиците на милитаристите, националистите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните консерватори е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния бирен пуч. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на Райнланд, които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от „грабещите ги еврейски финансисти“.
На път към абсолютната политическа власт (1928)
В 1928 г. на изборите за райхстаг нацистите печелят само 12 места, което е слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на комунистите. По време на икономическата депресия от 1929 г. Хитлер заедно с националиста Алфред Хугенберг води кампания срещу „плана Юнг“ (на немски: Volksbegehren gegen den Young-Plan). Чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред нацията. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и бизнес магнати, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила със 107 депутати (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен – шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския избирател.
Нацистите обаче имат проблем, който може да послужи като оръжие в ръцете на враговете им. Лидерът им Адолф Хитлер все още е с австрийско гражданство. Той и поддръжниците му добре разбират, че това му положение би улеснило един евентуален опит да бъде изгонен от страната. Фрик, райхсминистърът нацист от правителството на Тюрингия, предлага на Адолф да го назначи в местните полицейски сили, но в крайна сметка Хитлер става консул на провинция Брауншвайг в легацията ѝ в Берлин. Поемайки поста, той полага клетва за вярност към Ваймарската република и на практика става германски гражданин. Премахнал една съществена пречка по пътя на политическата си кариера Хитлер решава да пробва силата на партията си като се кандидатира за президент. Настоящият застаряващ президент Паул фон Хинденбург е подкрепян от социалистите, католиците и обикновените работници. Другите двама кандидати за поста са Теодор Дюстерберг, офицер от армията, и лидерът на комунистическата партия Ернст Телман. Хитлер подхожда с присъщата му енергичност към кампанията за изборите на 13 март 1932 г. и печели над 30% от вота, лишавайки Хинденбург от пълната победа. На финалните избори от 10 април старият герой от Първата световна война Хинденбург е преизбран с 53% или 19 359 650 (Хитлер – 13 418 011; Телман – 3 706 55). На изборите през юли за райхстаг нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на следващите избори Хитлеровото движение загубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в парламента, но уличните схватки между кафявите ризи и червения фронт придобиват особена острота.
21 юни 1932 г., Хитлер в разговор с Херман Гьоринг
Междувременно политическата ситуация сериозно се изражда. Райхсканцлерът Хайнрих Брюнинг, привидно либерален и напредничав, се проваля, започвайки да управлява с укази. Това му решение в действителност прокарва път към диктатура. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му. Започва тежка задкулисна политическа борба между юнкерите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от Райхсвера. Тези три групи стоят зад поредния кабинет, първоначално оглавяван от Франц фон Папен, ловък политик и интригант, а после и от генерал Курт фон Шлайхер, представител на армията, който желае постигането на военна диктатура. Фон Папен сключва политическа сделка с Хитлер. Двамата тайно се срещат на 4 януари 1933 г. и решават да работят заедно за правителство, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на фон Папен ще заемат по важните министерски постове. Освен това постигат съгласие да елиминират социалдемократите, комунистите и евреите от политическия живот. Хитлер обещава да се откаже от социалистическата част в своята програма като срещу това фон Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му движение. Остава една-единствена задача – да се спечели доверието на стария президент Хинденбург, който не е особено благосклонен към грубото парвеню и най-обикновен ефрейтор от Първата световна война (веднъж вече президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му вицеканцлерския пост, който Адолф не приема). Оскар фон Хинденбург, синът на президента, загрижен за имението в Нойдек на изток и заможният банкер Курт Фрайхер фон Шрьодер принуждават Паул фон Хинденбург да приеме предложенията за бъдещия кабинет на фон Папен. На 30 януари 1933 г. президентът с голяма неохота обявява Адолф Хитлер за райхсканцлер на Германия с коалиционен кабинет, отказвайки му извънредна власт. Това е велик момент за някога незначителния бродяга от Виена. Той постига тази висока цел без пуч и без революция, а както е обещал – по конституционен път.
Канцлер и държавен глава (1933)
21 март 1933 г., райхсканцлерът Хитлер и германският принц Вилхелм Пруски на деня на Потсдам
Хитлер, 1933 г.
Хитлер твърди, че Третият Райх, започнал с избирането му за райхсканцлер, ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна диктатура. В райхстага новият канцлер няма пълно мнозинство и за да си осигури такова, той постига споразумение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача след това е да вдигне в тревога страната заради заплахата от червен терор. Разбира се, едно отслабване на комунистите ще затвърди властта му. С палежа на сградата на райхстага на 27 февруари 1933 г. Хитлер получава официален повод и възможност да се разправи с политическите си опоненти и да положи основите на тоталитарната си система. На местопрестъплението е заловен слабоумният 24-годишен холандски скитник Маринус Ван Дер Любе, който някога е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е запален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват психически лабилния бивш комунист, за да запали сам малки отделни огньове. Отговорността за пожара все още е обект на дискусия сред историците.
Запален от нацистите или не, изгорелият Райхстаг свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху Комунистическата партия на Германия. През март полицията залавя нелегално пребиваващите в страната Георги Димитров (ръководител на нелегално бюро на комитета за Западна Европа), Благой Попов и Васил Хаджитанев (членове на политбюро на нелегалната Българска комунистическа партия). Те получават обвинение за подпалването на сградата на Райхстага. Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни места. Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в Москва. NSDAP печели изборите на 5 март 1933 г. и увеличава местата си в парламента от 196 на 288. С подкрепата на националистите Хитлер си осигурява мнозинство от 52% (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува закон за извънредни пълномощия на правителството. С него на парламента са отнети законодателните права, контрола на бюджета, правата за иницииране промени в конституцията и правото на одобрение на договори с чужди страни. За срок от четири години те са предоставени изцяло на „Райхстагкабинета“ (на немски: Reichsregierung). За няколко месеца всички други партии освен NSDAP са забранени (една част от тях се сливат „доброволно“ с нея, а други се „саморазпадат“). Представители на партията контролират управлението на немските провинции. Търговските обединения са разпуснати, профсъюзите също (създаден е „Трудовият фронт“). Почти цялото население е организирано в различни обединения под контрола на партията.
Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и терор. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се старае да не накърни интересите на силни групировки. Внимателно изтласква настрана консерваторите и предпазливо овладява радикалите. Той води ловка политика по примера на Макиавели. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията работят за националсоциализма. „Heil Hitler!“ става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а „Horst-Wessel-Lied“ официален химн. Под ръководството на д-р Паул Йозеф Гьобелс широко се пропагандира величието на Фюрера.
Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934)
Хитлер, 1933 г.
Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютната диктатура – радикалният елемент вътре в партията, концентриран около СА и лидера ѝ капитан Ернст Рьом. На Хитлер е нужно спокойствие. Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военни са обезпокоени от кафявите ризи водени от Рьом, който призовава за „продължаване на революцията“. Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на СА влиза конкурирането и постепенното изместване на Райхсвера от щурмоваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за втори път е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си. Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената „Нощта на дългите ножове“ (на немски: Nacht der langen Messer). Хитлер лети до Бад Висзе в Горна Бавария, където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума Ханзелбауер (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит.
Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на СА. Повечето от тях са ликвидирани. Никой не знае колко са точно жертвите на кървавата чистка. Хитлер не напада само непокорните сред кафявите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В Мюнхен 72-годишният Густав фон Кар, който десетилетие по-рано попречва на Бирения пуч на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като „върховен съдия в защита на немския народ“. Търсеният резултат е постигнат. Адолф Хитлер вече е неоспоримият диктатор на Третия Райх. „Нощта на дългите ножове“ е от важност и за един друг лидер – Хайнрих Химлер. Ръководителят на СС взима дейно участие в ликвидирането на „преврата“ и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на СА.
19 август 1934 г., резултат 90% в подкрепа на диктатора по време на кампанията за плебисцит
Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към конституцията, а към Фюрера. Обединяването на длъжностите от „фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер“ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора.
От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Той насърчава Химлер да изгради система от концентрационни лагери, където да затварят вътрешните си врагове. С Нюрнбергските закони за „защита на германската кръв и на германската чест“ се лишават евреите от граждански права, а на „арийците“ се забраняват бракосъчетанията с евреи.
Германия става огромен затворнически лагер. Тайната държавна полиция Гестапо зорко следи за „врагове на държавата“ и ги премахва още в зародиш. Много от заподозрените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в затворите до извличане на желаните показания. Престъпления от незаконни задържания до убийства са наречени „политика“ в името на „националната революция“. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се ползват с предимство при назначаването им на цивилна служба. Прочути професори са принудени да напуснат постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се организират огромни партийни тържества, за да впечатлят и замаят обикновените хора. Пропагандата на Гьобелс прославя Фюрера:
„Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация!; Той никога не греши! и Той винаги ще е като звезда над нас!“
Йозеф Гьобелс
Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939)
Лудвигщрасе Мюнхен, Хитлер и Бенито Мусолини
Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на Германия в Европа и постигането на целите, поставил си в „Моята борба“. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от Версай за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява.
Пътят към ада за милиони хора по света и за германците е отворен!
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
8
