На тази дата през 1934 на референдум с тотално мнозинство от 90 % Хитлер е избран за фюрер! Гьобелс: Той никога не греши!
Автор неизвестен, Хитлер на събрание на Националсоциалистическата партия в Мюнхен
На тази дата през 1934 година при референдум в Германия 89,9 % гласуват положително за създаването на поста фюрер – обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.
Хитлер става абсолютен диктатор избран от народа.
През 1933 година Хитлер твърди, че Третият Райх, започнал с избирането му за райхсканцлер, ще просъществува 1000 години. Той затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и терор. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани.
В същото време Хитлер внимателно се старае да не накърни интересите на силни групировки.
Внимателно изтласква настрана консерваторите и предпазливо овладява радикалите.
Той води ловка политика по примера на Макиавели. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията работят за националсоциализма.
„Heil Hitler!“ става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а „Horst-Wessel-Lied“ официален химн. Под ръководството на д-р Паул Йозеф Гьобелс широко се пропагандира величието на Фюрера.
Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934)
Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютната диктатура – радикалният елемент вътре в партията, концентриран около СА и лидера ѝ капитан Ернст Рьом.
На Хитлер е нужно спокойствие.
Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военни са обезпокоени от кафявите ризи водени от Рьом, който призовава за „продължаване на революцията“.
Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на СА влиза конкурирането и постепенното изместване на Райхсвера от щурмоваците.
Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха.
Адолф Хитлер за втори път е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си.
Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената „Нощта на дългите ножове“ (на немски: Nacht der langen Messer). Хитлер лети до Бад Висзе в Горна Бавария, където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума Ханзелбауер (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит.
Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на СА. Повечето от тях са ликвидирани. Никой не знае колко са точно жертвите на кървавата чистка. Хитлер не напада само непокорните сред кафявите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В Мюнхен 72-годишният Густав фон Кар, който десетилетие по-рано попречва на Бирения пуч на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като „върховен съдия в защита на немския народ“. Търсеният резултат е постигнат. Адолф Хитлер вече е неоспоримият диктатор на Третия Райх. „Нощта на дългите ножове“ е от важност и за един друг лидер – Хайнрих Химлер. Ръководителят на СС взима дейно участие в ликвидирането на „преврата“ и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на СА.
19 август 1934 г., резултат 90% в подкрепа на диктатора по време на кампанията за плебисцит
Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към конституцията, а към Фюрера. Обединяването на длъжностите от „фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер“ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора.
От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Той насърчава Химлер да изгради система от концентрационни лагери, където да затварят вътрешните си врагове. С Нюрнбергските закони за „защита на германската кръв и на германската чест“ се лишават евреите от граждански права, а на „арийците“ се забраняват бракосъчетанията с евреи.
Германия става огромен затворнически лагер. Тайната държавна полиция Гестапо зорко следи за „врагове на държавата“ и ги премахва още в зародиш. Много от заподозрените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в затворите до извличане на желаните показания. Престъпления от незаконни задържания до убийства са наречени „политика“ в името на „националната революция“. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се ползват с предимство при назначаването им на цивилна служба. Прочути професори са принудени да напуснат постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се организират огромни партийни тържества, за да впечатлят и замаят обикновените хора.
Пропагандата на Гьобелс прославя Фюрера:
„Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация!; Той никога не греши! и Той винаги ще е като звезда над нас!“
Йозеф Гьобелс
Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на Германия в Европа и постигането на целите, поставил си в „Моята борба“. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от Версай за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява.
В началото външната му политика (конкордат с Ватикана от 1933 г. и договор за ненападение с Полша от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Обществото на народите (на английски: League of Nations). През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като Мусолини изпраща войници на границата да запазят независимостта ѝ. На 16 март 1935 г. влиза в сила „законът за изграждането на Вермахта“, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор, Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно, на 7 март Хитлер денонсира договора от Локарно (на немски: Verträge von Locarno) (подписан през 1925 г. между Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Италия, регламентиращ границите между първите три след Първата световна война) и праща войски в демилитаризираната зона на Рейнската област.
През юли 1936 г. в Испания избухва гражданска война и Хитлер подкрепя генерал Франциско Франко и испанските фашисти. Фюрерът изпраща своето Луфтвафе (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди Втората световна война. На 25 октомври е сключен пактът Рим-Берлин между Германия и Италия с антиболшевишки цели. В този договор Хитлер вижда 115 млн. души готови да завземат нужното им „жизнено пространство“. Факт става и антикоминтерновския пакт между Райха и Япония. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към автаркия, Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир:
„Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.“
Адолф Хитлер
Лъжите на пропагандата на Хитлер отварят пътят към ада с 80 милиона жертви.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
10
3
