На тази дата в името на свободата на България започват Солунските атентати. Павел Шатев взривяват френски кораб
Солунските атентати са извършени през април 1903 г. в Солун от групата на „гемиджиите" с цел да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване на положението на поробеното българско население в Македония и Одринско.
На 15 април сутринта членът на групата Павел Шатев взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници; заловен е от турската полиция на Скопската гара.
Солунските атентати от 1903г. Тогава група млади българи известни като ''гемиджиите'' извършват грижливо подготвени терористични актове в Солун, за да привлекат европейското внимание към трагедията на нашето население в Македония.
Групата е предвождана от Йордан (Орце) Попйорданов, брат на Милан Попйорданов, за когото е написана известната песен ''Болен ми лежи Миле Попйорданов''. ''Гемиджиите'' действат отделно от ВМОРО, дори я отричат и не вярват, че организацията е способна да вдигне въстание. Но до известна степен целите им се препокриват – да помогнат за освобождението на българите от Македония. За това и ''гемиджиите'' се снабдяват с динамит чрез Борис Сарафов и с помощта на Тодор Александров.
Въпреки това, плановете на младата организация за серия атентати са силно оспорвани от ВМОРО. Иван Гарванов дори изземва първата пратка динамит несъгласен с методите на ''гемиджиите''. Също така се смята, че кървавите атентати няма и да донесат нищо добро на българското население. Напротив, ще му докарат само повече страдания и ще попречат на организацията на всенародно въстание.
До голяма степен тези опасения се оказват верни. Но това не променя трагичния героизъм на атентаторите. Самите те са раздирани от вътрешни противоречия. Макар да следват някакви общи анархистични идеи те не успяват да се обединят около крайния завършек на делото си. Част от ''гемиджиите'' начело с Орце Попйорданов смятат, че е атентатите могат да завършат само и единствено със смъртта на извършителите им. За тях е подло да сееш смърт, а сам да не си готов да я посрещнеш. Други пък, обединени около Павел Шатев смятат, че борбата не спира с тези атентати и делото трябва да се продължи.
Всички обаче заедно са на мнение, че не търсят слава. Напротив, изгарят всички свои снимки, за да не се знае кой е извършил атентатите. Не страдат от суета, искат делото да живее, а не лицата им. Също така се стремят да има колкото се може по-малко невинни жертви – нещо, което ги отличава от днешните терористи. Разбира се, има трето и най-важно нещо, което ги обединява – любовта към поробения народ и родината. Може да звучи патетично, но именно това, а не нещо друго е накарало неколцина юноши да загърбят всички земни сладости, да копаят с години тунели под земята, да крадат пари от най-близките си само и само за да осъществят делото си.
И времето за него идва. Ето как страницата посветена на солунските атентатори разказва за самото събитие : на 15 април сутринта членът на групата Павел Шатев взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници; заловен е от турската полиция на Скопската гара. Вечерта на същия ден Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов извършват атентат на жп линията Солун-Цариград, при което са повредени отчасти локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците.
Сигнал за голяма акция в Солун дава Костадин Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Орце Попйорданов вдига във въздуха сградата на солунския клон на „Банк Отоман", под която гемиджиите предварително изкопават тунел, а Милан Арсов хвърля бомби в кафене „Алхамбра".
Тунелът в Цариград.
Орцето се сражава допоследно и пада пронизан отъ куршум след като хвърля последната си бомба. Когато турците тръгват да поругават трупа му началникът им Хасанъ Араб-бинбаши ги възпира с думите: „Вие трябва да вземете от тоя герой пример, как се мре за отечеството!”
Същата вечер Костадин Кирков, Ил. Богданов и Владимир Пингов хвърлят бомби на различни места в града. Димитър Мечев и Илия Тръчков не успяват да вдигнат във въздуха резервоара на фабриката за светилен газ; убити са в квартирата си след продължително сражение с войска и жандармерия, срещу които хвърлят над 60 бомби. На 18 април е убит Костадин Кирков при опит да взриви телеграфопощенската станция. При опасност да бъде заловен, Цветко Трайков, на когото е възложено да убие валията, се самоубива, като възпламенява бомба и сяда върху нея.
В Солун, а след няколко дни и в Битоля са извършени кланета на българското население от войската и башибозука в отговор на атентатите. Делото на ВМОРО в региона е сериозно възпрепятствана. От ''гемиджиите'' единствен Павел Шатев оцелява. Осъден на смърт, после помилван той впоследствие става оръдие на Коминтерна. Цар Борис повторно го осъжда на смърт за антидържавна дейност, но присъдата пак му се разминава. Шатев излиза от затвора за да вземе дейно участие в създаването на македонската нация след 44г. Той става министър на правосъдието и е отговорен за смъртните присъди на много българи несъгласни с новия режим. Но така не свършва драматичния път на Павел Шатев. Неговата вяра в новата комунистическа власт започва да се разклаща, когато вижда, че македонския режим се превръща в гонение срещу всичко българско. Шатев протестира, дори пише до Георги Димитров за асимилаторската политика на ЮКП. Това му носи уволнение от всички постове, арести и изолация. Накрая го намират убит на бунището в Битоля. Бедни, бедни Шатев, защо не умря в Солун?
И в крайна сметка герои или кървави терористи са ''гемиджиите''? Вероятно отговор може да даде постановката на Георги Данаилов ''Атентаторите'', която често може да бъде гледана в ''Сълза и смях''. Там лелята на Коста Кирков казва, че няма право да съди атентаторите, защо те сами са избрали смъртта, а тя трепери над собствения си животец. Предполагам, че и ние трябва да последваме нейните думи и да не даваме крайни оценки на тези млади герои, но и да не забравяме делото им. Да, при него умират и невинни, да – то няма преки положителни резултати. Но верни са и думите на Христо Силянов за Солунските атентати : 'всичко, което би могло да се вмѣни въ укоръ на динамитаритѣ, бледнѣе предъ величието на тѣхния духъ. Тоя духъ, който, видимо, се домогва само до страховити ефекти, чрезъ безогледно разрушение, е изпълненъ съ страненъ идеализъмъ и изтъканъ отъ удивителни контрасти. Презъ кѫсия интервалъ до взрива първата грижа на Орцето е да спаси директорътъ на банката и неговото семейство. Каква нравстена красота и колко човѣшко благородство има въ тоя жестъ на суровия главатарь! Друго нѣщо, което поразява е съчетанието на тѣхната революционна екзалтация, надминала точката на кипенето, съ една воля тъй дресирана, че отбеляза почти свръхчовѣшки постижения.’’
Със сигурност може да се каже, че през 1903 младите “гемиджии” умират като българи, за свободата на българския народ. Всякакви днешни писания в духа на македонизма стават смешни, когато се видят оригиналните документи от периода, които говорят само за българи и българска кауза. Българи, които ''изразиха накипѣлия благороденъ гнѣвъ на своята македонска родина и завещаха на сънародницитѣ си най-дивния примѣръ на самопожертвувателность.”
http://petyr.blogspot.com/2007/03/blog-post_09.html
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
