На тази дата в историята: . На пазара излиза Pong – първата видео игра, която всички обичат
снимка:
|
Chris Rand, Уикипедия
|
В сравнение с днешните игри тя изглежда направо нелепо, но за времето си е била любима на мнозина. Ето как се е създала:
29 ноември 1972 г. На пазара излиза Pong – първата видео игра, която успява да завладее целия свят.
От днешна гледна точка тя изглежда примитивно. Такава обаче е била целта и на човека, седящ зад нея – основателя на Atari Нолан Бушнел. След като играе на електронен тенис на маса на едно от търговските изложения по онова време, той решава, че светът се нуждае от игра, която е толкова лесна за усвояване, че можеш да започнеш да се забавляваш с нея още на мига. Без да ти се налага да четеш каквито и да било инструкции. Крайният резултат е съвършена и зарибяваща простота.
„Трябваше да измисля игра, която хората вече знаят как да играят. Нещо толкова просто, че можеш да го играеш дори и пиян в местния бар“, казва Бушнел години по-късно.
Всъщност Pong е създадена по дизайна на инженера в Atari Алън Алкърн (по поръчка на Бушнел). И наистина – това е било игра, която и пияните са можели да играят. Първата аркадна машина Pong, работеща с монети, е била инсталирана в кръчмата Andy Capp в Сънивейл, Калифорния (именно в този район се е помещавал и офисът на Atari). Pong се превръща в хит за отрицателен период от време.
Четири месеца по-късно и 10 000 Pong машини, продадени в цялата страна, Magnavox Odyssey – авторите на играта, от която Бушнел се вдъхновява – завежда дело срещу Atari. Постига се извънсъдебно споразумение. По това време обаче Pong вече осъществява прехода от аркадна машина в конзола за домашни условия и на външен вид се различава изключително много от оригинала.
Бушнел се споразумява със Sears, които изпълняват ролята на ексклузивен продавач на Pong и коледният сезон през 1975 г. се оказва изключително доходоносен. Настъпва ерата на домашния видео гейиминг.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1760 г. — Град Детройт е предаден от Франция във британско владение.
• 1780 г. — След смъртта на императрица Мария Тереза на престола на Свещената Римска империя застава нейният син Йозеф II.
• 1787 г. — С едикт на крал Луи XVI във Франция са гарантирани правата за вероизповедание на протестантите в страната.
• 1830 г. — В Полша избухва въстание срещу руското управление, известно като Ноемврийското въстание.
• 1877 г. — Американският изобретател Томас Едисън представя фонографа — предшественика на грамофона.
• 1899 г. — Основан е каталунският футболен клуб ФК Барселона.
• 1916 г. — Първата световна война: Доминиканската република е окупирана от войски на САЩ, като окупацията на страната продължава до 1924 г.
• 1922 г. — Хауърд Картър отваря гробницата на фараон Тутанкамон за публика.
• 1927 г. — Александър Алехин, руски и френски шахматист, става IV световен шампион по шахмат.
• 1929 г. — Американският пилот адмирал Ричард Бърд извършва първия полет със самолет над Южния полюс.
• 1939 г. — В СССР е издаден указ на насилствено налагане на съветско гражданство за полското малцинство, живеещо на територията на СССР.
• 1945 г. — Създадена е Федеративна социалистическа република Югославия.
• 1947 г. — По искане на ООН територията на Палестина е разделена на 2 части — еврейска и арабска, които по-късно стават отделни държави — Израел и Палестина.
• 1962 г. — Между Франция и Великобритания е подписан договор за съвместно проектиране и производство на самолета Конкорд.
• 1975 г. — Американските бизнесмени Бил Гейтс и Пол Алън създават фирмата Майкрософт.
• 1981 г. — Актрисата Натали Ууд се удавя по време на инцидент в Калифорния.
• 1977 г. — АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България.
• 1990 г. — Андрей Луканов е принуден да подаде оставката на правителството под давление на протестите и стачките, организирани от КТ Подкрепа.
• 1990 г. — Съветът за сигурност на ООН дава съгласието си за използването на военни средства за освобождаване на Кувейт от Иракска окупация.
• 1993 г. — По американския телевизионен канал Кинг Ти Ви е излъчена най-кратката телевизионна реклама от 4 кадъра и продължителност 0,133 секунди.
• 1998 г. — Литекс Ловеч побеждава ЦСКА София с рекорден резултат 8:0. Ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.
Родени
• 1797 г. — Гаетано Доницети, италиански композитор
• 1802 г. — Вилхелм Хауф, немски поет и новелист
• 1803 г. — Кристиан Доплер, австрийски математик и физик
• 1825 г. — Жан Шарко, френски невролог и професор по анатомична патология
• 1832 г. — Луиза Мей Олкът, американска писателка
• 1835 г. — Цъси, императрица на Китай
• 1839 г. — Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург
• 1849 г. — Джон Флеминг, английски физик
• 1856 г. — Георгий Плеханов, руски революционер, теоретик на марксизма
• 1856 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик
• 1874 г. — Егаш Мониш, португалски неврохирург, Нобелов лауреат през 1949 г.
• 1898 г. — Клайв Стейпълс Луис, британски писател, философ и теолог
• 1918 г. — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник
• 1925 г. — Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор
• 1932 г. — Жак Ширак, президент на Франция
• 1933 г. — Джон Мейол, британски композитор, пионер в рок-музиката
• 1939 г. — Веджди Гьонюл, турски политик
• 1939 г. — Сандро Салвадоре, италиански футболист
• 1943 г. — Семра Сар, турска киноактриса
• 1947 г. — Мирза Хазар, азербайджански писател
• 1948 г. — Мария Стоянова, български народен представител
• 1952 г. — Джеф Фейхи, американски актьор
• 1953 г. — Алекс Грей, американски художник
• 1957 г. — Кичка Бодурова, българска естрадна певица
• 1958 г. — Лев Псахис, руски шахматист и гросмайстор
• 1962 г. — Андрю Маккарти, американски актьор
• 1971 г. — Стойко Вълчев, автомобилен състезател
• 1972 г. — Диего Рамос, аржентински актьор
• 1976 г. — Анна Фарис, американска актриса
• 1980 г. — Джанина Гаванкар, американска актриса
Починали
• 1268 г. — Папа Климент IV
• 1314 г. — Филип IV, Крал на Франция
• 1378 г. — Карл IV, император на Свещената Римска империя
• 1632 г. — Фридрих V, курфюрст на Пфалц
• 1643 г. — Клаудио Монтеверди, италиански композитор
• 1759 г. — Николас Бернули, швейцарски математик
• 1780 г. — Мария Тереза, императрица на Свещената Римска империя
• 1858 г. — Константин Фотинов, български просветен деец
• 1916 г. — Войн Попович, сръбски военен и революционер
• 1922 г. — Илия Кушев, български офицер и революционер
• 1924 г. — Джакомо Пучини, италиански композитор
• 1939 г. — Филип Шайдеман, немски политик, канцлер на Ваймарската република
• 1952 г. — Свен Хедин, шведски изследовател
• 1957 г. — Никола Алексиев, български писател
• 1971 г. — Васил Захариев, български график и изкуствовед
• 1972 г. — Г. М. Димитров, български политик
• 1975 г. — Андон Митов, български лекар
• 1975 г. — Греъм Хил, британски автомобилен състезател
• 1979 г. — Хърбърт Маркс, американски комик
• 1981 г. — Натали Ууд, американска актриса
• 1983 г. — Любомир Киселички, български актьор
• 1986 г. — Кари Грант, американски актьор
• 2001 г. — Джордж Харисън, британски музикант (Бийтълс)
• 2010 г. — Андрей Баташов, български актьор
Празници
• ООН — Международен ден за солидарност с палестинския народ
• Югославия — Ден на републиката (1945 г., бивш празник)
• Вануату — Ден на единението
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
