На този ден Турция напада Кипър
Кадър TomasNY, Вароша (Варосия), квартал на Фамагуста, който е изоставен след окупацията през 1974 г. е под военен контрол.
Турция напада Кипър в събота, 20 юли 1974 г.
Страната получава независимост от Великобритания 14 години по-рано и няма протекция, тъй като не е член на ЕС и НАТО.
Тежко въоръжени войници дебаркират малко преди зазоряване в Кирения на северното крайбрежие, като срещат съпротива от страна на гръцки и кипърско-гръцки сили. Анкара заявява, че се позовава на правото си по Договора за гаранция за защитата на кипърските турци и се стреми да гарантира независимостта на Кипър.
Операцията с кодово име „Атила“, е известна в северната турска част на острова и в Турция като „Операция за мир“.
По това време, когато Съветът за сигурност на ООН решава прекратяване на огъня, на 22 юли турските сили, нарушавайки Резолюция 353, са поели контрола между Кирения и Никозия, което представлява 3% от територията на Кипър.
На 20 юли, 10 000 жители кипърски турци от Лимасол се предават на кипърската национална гвардия. След това, според свидетели кипърски турци и кипърски гърци, жилищата на турците са опожарени, жените изнасилени, а децата застреляни. 1300 кипърски турци са затворени в затворнически лагер.
На 23 юли 1974 г. гръцката военна хунта пада от власт, главно заради събитията в Кипър. Гръцките политически лидери в изгнание, се завръщат в страната. На 24 юли 1974 г. Константинос Георгиу Караманлис се завръща от Париж и полага клетва като министър-председател. Той решава Гърция да не влиза във войната.
Турската окупация на Кипър с кодово название Операция „Атила“ започва 5 дни след преврата, организиран от хунтата в Гърция и извършен от кипърската армия, в сътрудничество с ЕОКА-Б. Тогава кипърският президент архиепископ Макариос III Кипърски е свален и на негово място на длъжността е поставен Никос Сампсон, който е с убеждения за еносис. Целта на самия преврат е присъединяване на острова към Гърция и обявяване на Гръцка Република Кипър.
Първите мирни преговори се провеждат в Женева, Швейцария, между 25 и 30 юли 1974 г. Джеймс Калахан, британският външен министър, е призован на конференцията на трите страни-гаранти. Там те излизат с декларация, че турската окупационна зона не трябва да продължава, турските анклави трябва незабавно да бъдат евакуирани от гърците, и следващата конференция трябва да се проведе в Женева с двете кипърски общности присъстващи за възстановяване на мира и повторното установяване на конституционното управление. В очакване на това са направени две предложения, едното – конституцията от 1960 г. да се запази, а другото – да бъде премахната. Турският вицепрезидент е призован да възобнови своите функции, но също така се отбелязва, „съществуването на практика на две автономни администрации, тази на кипърско-гръцката общност и на общността на кипърските турци“. По това време се провежда втората конференция в Женева, на 14 август 1974 г. Тя получава международна симпатия (която е на страната на турците при първата атака), която е на страната на Гърция и нейната възстановена демокрация. На втория тур от мирните преговори, Турция иска от кипърското правителство да приеме план за федерална държава и размяна на население. Когато действащият президент Клиридис иска от 36 до 48 часа, за да се консултира с Атина и с кипърските лидери, турският външен министър отхвърля тази възможност на основанието, че Макариос и другите ще го използват, за да спечелят време.
Турският външен министър Туран Гюнеш казва в разговор с премиера Бюлент Еджевит „Когато кажа „Айше трябва да отиде на почивка“* [на турски: Ayşe Tatile Çıksın), това ще означава, че нашите въоръжени сили са готови за действие. Дори ако телефонната линия е подслушвана, няма да се породят никакви съмнения“. Час и половина по-късно, Туран Гюнеш позвънява на Еджевит и казва кодовата фраза. На 14 август Турция започва втората инвазия, която води до окупирането на 40% от острова. Британският външен министър Джеймс Калахан разкрива, че секретарят на САЩ Хенри Кисинджър оказва „вето“ на решението за британски военни действия, насочени към предотвратяване на турското нашествие. 40% от територията попада под турска окупация на юг чак до Лурузиня.
При този развой на събитията много кипърски гърци стават бежанци в собствената си страна. Броят на бежанците е между 140 000 и 160 000. Линията за прекратяване на огъня от 1974 г. разделя двете общности на острова, и е известна като Зелената линия. След конфликта кипърски представители и Организацията на обединените нации дават съгласието си за прехвърляне на не напуснали домовете си и останали 51 000 кипърски турци, в южната част на страната, да се заселят в северната част, ако искат да го направят.
Разделянето на острова
Съветът за сигурност на ООН оспорва легитимността на действията на Турция, тъй като чл. четвърти от Договора за гарантиране дава право на гаранта да предприеме действия, единствено с цел за повторно установяване на предишните граници. В резултат от нашествието на Турция, обаче, суверенитетът и териториалната цялост на републиката не се запазва, а има обратен ефект – фактически сепаратизъм на страната и създаване на отделна политическа единица на север. На 13 февруари 1975 г., в отговор на всеобщото осъждане от международната общност (Резолюция 367 на Съвета за сигурност на ООН), Турция обявява окупираните райони на Република Кипър за „Федерална турска държава“. ООН признава суверенитета на Република Кипър в съответствие с приетите условия на нейната независимост от 1960 г. Конфликтът продължава да засяга отношенията на Турция с Кипър, Гърция и Европейския съюз.
Жестокости срещу общността на кипърските турци са извършени по време на нахлуването на Турция на острова. В клането в Марата, Санталарис и Алода на 14 август 1974 г. са убити 126 души.ООН описва зверството като престъпление срещу човечеството. В Тохни са убити 85 турски жители. The Washington Post пише за друг случай, в който се казва, че: „В гръцко нападение над малко турско село близо до Лимасол, 36 души от общо 200 са убити. Гърците са дали заповед те да бъдат убити, преди пристигането на турската армия.“
В Лимасол, след падането на турския анклав във владение на кипърската национална гвардия, той е опожарен.
Срещу кипърски гърци
Турция е призната за виновна от Европейската комисия по правата на човека за изселване на хора, лишаване от свобода, малтретиране, лишаване от живот и лишаване от собственост. Турската политика на насилие принуждава 1/3 от гръцкото население на острова да напусне домовете си в окупираната северна част, възпрепятства тяхното завръщане като заселва там турци от континента. Това бива разглеждано като етническо прочистване
През 1976 г. и отново през 1983 г., Европейската комисия по правата на човека намира Турция за виновна в повтарящи се нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Турция е обвинена за възпрепятстване връщането на кипърските гръцки бежанци в техните домове.[54] Европейската комисия за доклади за правата на човека от 1976 г. и 1983 г. заявява следното:
„Установява нарушения на редица членове на Конвенцията, Комисията отбелязва, че действията, които нарушават Конвенцията са насочени изключително срещу членове на една от двете общности в Кипър, а именно гръцката кипърска общност. Тя завършва с единадесет гласа на три, че Турция по този начин не може да осигури правата и свободите, провъзгласени в тези членове, без дискриминация на основата на етнически произход, раса, религия, както се изисква по силата на член 14 от Конвенцията.“
Гръцкият анклав на полуостров Карпасия през 1975 г. е подложен на насилие от страна на турците до нарушаване на човешките им права до толкова, че през 2001 г., когато Европейският съд по правата на човека постановява, Турция за виновна за нарушаването на чл. 14 на Европейската конвенция за правата на човека в неговото решение в случая Кипър срещу Турция (жалба №. 25781/94). В същото решение, Турция е призната за виновна и в нарушаване на правата на кипърските турци, като се позовава на процеса срещу цивилни граждани от военен съд.
Вароша (Варосия), квартал на Фамагуста, който е изоставен след окупацията през 1974 г. е под военен контрол.
Европейската комисия по правата на човека с 12 гласа срещу 1, приема доказателствата от Република Кипър, относно изнасилванията на различни кипърски жени от турски войници и мъчения на много кипърски затворници по време на инвазията на острова.[55] Високият процент на изнасилването е довело до временно разрешение на абортите в Кипър от консервативната кипърска православна църква. На полуостров Карпасия група от кипърски турци, наречена „Смъртоносен отряд“, според сведенията избира млади момичета за изнасилвания и забременявания. Има случаи на изнасилвания, които са включени в графа „групови изнасилвания“, на тийнейджърки от турски войници и кипърски турци на полуострова, както и случаи, в които са изнасилвани възрастни кипърски мъже от кипърски турци.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
