На този ден преди 105 години България блокира Одрин и поставя Османската империя на колене
В края на първото десетилетие на XX век България вече е независима държава, с добре въоръжена армия и със стабилна икономика. Но не е в състояние да се изправи сама срещу Османската империя. Затова се ориентира към създаването на Балканския съюз. България опитва всичко, за да помогне на събратята си в Македония и Тракия - с подкрепата на училищното и църковното дело, подпомага пострадалите от въстанията, опитва дипломатически натиск пред великите сили и Турция. Това не помага. Единственият изход остава войната. Тя е неизбежна. Тя е желана от всички българи.
Българският народ силно съчувства на пъшкащите под турско иго поробени народности и особено на тези в Одринска Тракия и Македония. Кланетата над българското население в Щип (1911 г.) и Кочани (1911 г.) и отказът на Османската империя да въведе в европейските си владения реформи предопределят започването на Балканската война.
През лятото на 1912 г. Балканският съюз вече е факт, пише още в. "Марица". България, Гърция, Сърбия и Черна гора - четирите балкански страни, се обединяват срещу общия си враг - Османската империя. Не след дълго започва подготвянето на военните планове и операции. Съставят се войсковите части и подразделения, формират се отбранителните линии и театрите на военните действия. Последвалият отказ на Османската империя да проведе реформи открива пътя към въоръжения конфликт.
На 17 и 18 септември 1912 г. е обявена мобилизация, a на 26 септември Черна гора започва военни действия в Северна Албания. На 3 октомври турското правителство скъсва дипломатическите си отношения с България и на 4 октомври обявява война на съюзниците. България, Гърция и Сърбия обявяват война на Османската империя в периода 5-7 октомври 1912 г.
Съюзническите войски превъзхождат турската армия по организация, бойна подготовка и морално състояние. Те разполагат и с по-добър команден състав. Основните сили на България са съсредоточени на Тракийския театър. Първа българска армия (1-ва, 3-та и 10-а пехотна дивизия и 9-и военен полк) с командващ ген. В. Кутинчев се разгръща в района на Къзългач (дн. Елхово) от двете страни на р. Тунджа, на един преход от границата, със задача да настъпи към Хавса и съвместно с ІІІ армия да разгроми турската Източна армия.
ІІ Българска армия (8-а и 9-а пехотна дивизия и сборна конна бригада) с командващ ген. Н. Иванов се разгръща в района на Харманли, Търново Сеймен и Хасково за действие срещу Одрин.
ІІІ Българска армия (4-та, 5-а и 6-а пехотна дивизия и 8-и конен полк ) с командващ ген. Р. Димитриев се разгръща в района източно от гр. Ямбол, на два прехода от границата, вляво и в отстъп на І армия със задача да настъпи към Лозенград, да нанесе изненадващ удар на Източната турска армия и да я разгроми във взаимодействие с І армия. Общият фронт, на който са разгърнати трите български армии, достига 120 км.
Групировката осигурява на българските войски стратегическа изненада. За отбрана на южната граница и за действие срещу турските войски в Западна Тракия са съсредоточени Родопският отряд - в района на Ракитово и Лъджене, и Хасковският отряд - в района на Харманли, за настъпление към Кърджали.
Военните действия на Тракийския театър започват още на 5 октомври. Първата важна операция е разбиването на противниковите войски на турските погранични съединения. Втора армия настъпва към Одрин и до 25 октомври напълно го блокира. І и ІІІ армия излизат на подстъпите към Лозенград и така на практика ІІІ армия остава неразкрита от турското командване.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
