На този ден през 1942 г. е роден Джими Хендрикс
кадър: youtube
Джеймс (Джими) Маршал Хендрикс (на английски: James Marshall "Jimi" Hendrix), роден Джони Алън Хендрикс (на английски: Johnny Allen Hendrix), 27 ноември 1942 г. – 18 септември 1970 г. е американски китарист, певец, текстописец и продуцент, смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на рок музиката.
Поставен е на първо място в класацията на списание „Ролинг Стоун“. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява начина на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.
Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Освен това, имиджът му на рок-звезда го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и Бийтълс.
Джими Хендрикс е един от най-ярките символи на хипи движението през 60-те години на миналия век.
Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, щата Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно е преименуван на Джеймс Маршал Хендрикс в памет на починалия брат на баща му. Той израства като стеснително и чувствително дете в условия на бедност и пренебрежение, но не се сблъсква с расизма, който набира скорост в огромна част от Съединените щати. Както и при съвременниците му Джон Ленън и Ерик Клептън, животът на Хендрикс е дълбоко повлиян от тъжни събития в семейството, някои от тях описани в песента „Castles Made of Sand“. Родителите му се развеждат през 1951 г., а майка му умира през 1958 г., когато той е 16-годишен. Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка (чероки) и от която наследява силното чувство на гордост и уважение към корените си.
След смъртта на Люсил, Ал подарява на сина си едно укулеле и по-късно му купува акустична китара за 5 долара. По ирония на съдбата през същата година единствената му двойка в училище е по музика.
Това, което вдъхновява Хендрикс в младежките му години, е едно участие на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той дори си стиска ръцете с Литъл Ричард, който гостува в квартала му.
След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-и парашутен скок. Биографията му от 2005 година Room Full of Mirrors посочва като причина за уволнението симулирана хомосексуалност.
Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници, особено кавъра All Along the Watchtower на Боб Дилън.
След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове.
В средата на 60-те години работи като поддържащ музикант на различни изпълнители като Би Би Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, без да има постоянни ангажименти.На 15 октомври 1965 г. Хендрикс подписва 3-годишен договор с импресариото Ед Чаплин, получавайки 1 долар и 1% от правата върху записите с Къртис Найт. По-късно този договор ще доведе до правни спорове между Хендрикс и други звукозаписни компании.
През 1966 г. Джими сформира своя група, Jimmy James and the Blue Flames, и се установява в Ню Йорк. През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва изобретения китарен ефект „уа-уа“, след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект, който става неизменна част от китарния му звук.
Докато се подвизава в Ню Йорк, той се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на Ролинг Стоунс – Сиймор Щайн. Не успява да впечатли с изявата си и не се стига до договор. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остават приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Менажерите на Ху му уреждат договор със звукозаписната компания Трак Рекърдс. Първият сингъл на Джими е вариант на песента „Hey Joe“, която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е „стандарт“ за рок-групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „Purple Haze“ и „The Wind Cries Mary“, които заедно с „Hey Joe“ са хитове в Топ 10 класацията.
Хендрикс, заедно с приятелката си Кати Ечингам, се установява в Лондон и наема квартира на улица „Брук“ 23. Любопитен е фактът, че на улица „Брук“ 25 през 18 век е живял бароковият композитор Георг Фридрих Хендел и Хендрикс е бил видимо доволен от това съвпадение. Обстановката на самата улица е описана в „The Wind Cries Mary“.
На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с наркотиците басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите. Хендрикс остава в Англия, като се свързва със стари приятели в желанието си да скъса с Майкъл Джефрис. Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 е намерен мъртъв в апартамент на хотел „Samarkand“. Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира.
След направената аутопсия, официалната версия за смъртта на Хендрикс е, че е вдишал собственото си повръщано и е починал от задушаване, докато е под въздействието на барбитурати.
По-късно Данеман разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, което е 18 пъти над препоръчаната доза.
Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента – широко отворена, а самият апартамент – празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Етчингам за смъртта му.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
