На този ден в историята: Завършва Виетнамската война
фото: pixabay.com
Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в САЩ „мръсната война“) и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга.
През втората половина на 19 век Виетнам се намира в колониалната империя на Франция. След края на Първата световна война в страната започва да се надига национално движение, появяват се кръгове, застъпващи се за независимост, избухват няколко въоръжени въстания. През 1941 г., на територията на Китай, е създадена Лигата за независимост на Виетнам (Виетмин) – военно-политическа организация, обединяваща всички противници на френската колониална администрация. По-късно, основна роля в нея започват да играят поддръжниците на комунистическите възгледи, оглавявани от Хо Ши Мин.
По време на Втората световна война, френската администрация се договаря с Япония за това, японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение действа до 1944 г., когато Япония със силата на оръжията установява пълен контрол над френските владения (това е свързано с усложнението на стратегическата обстановка на Тихоокеански театър на военните действия) за Япония. През септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие, за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на току-що сформираните военни части, начело с Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам.
Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, които са използвани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-вече за нарастване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара.[2] През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността ѝ. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война.
311 г. – Римският император Галерий издава едикт, според който християните са законно признати в Римската империя.
1671 г. – Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан са екзекутирани и погребани тайно.
1789 г. – Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първи президент на САЩ.
1803 г. – Покупка на Луизиана: Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ.
1804 г. – Шрапнелът, наречен на името на Хенри Шрапнел, е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам.
1900 г. – Гръцката принцеса Мария Георгиевна и великия руски княз Георги Михайлович сключват брак на остров Корфу.
1917 г. – Основан е уругвайският футболен отбор от Монтевидео К.А. Прогресо.
1918 г. – Образувана е Туркестанската автономна съветска социалистическа република, просъществувала до 27 октомври 1924.
1933 г. – Основана е Русенската художествена галерия.
1945 г. – Втората световна война: Михаил Минин, при щурма на Райхстага успява да се изкачи пръв на покрива и от там да развее червеното знаме на победата.
1945 г. – Втората световна война:Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункер в Берлин.
1945 г. – Излиза последния брой на немския вестник Фьолкишер Беобахтер.
1952 г. – Създадено е Командването на Тактическата авиация при ГВВС с кралски указ.
1966 г. – Антон Сандор Ла Вей основава Църквата на Сатаната по време на Валпургиевата нощ.
1973 г. – Президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата Уотъргейт.
1975 г. – Завършва Виетнамската война. Престава да съществува Южен Виетнам.
1980 г. – Кралицата на Нидерландия Юлиана Нидерландска абдикира в полза на дъщеря си Беатрикс Нидерландска, която става новата кралица на Нидерландия.
1981 г. – Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин изкачил осемхилядник.
1993 г. – В CERN е създадена World Wide Web.
2000 г. – Фаустина Ковалска е канонизирана от папа Йоан Павел II.
2010 г. – Спира излъчването на първия български музикален канал MM.
Родени
1245 г. – Филип III, крал на Франция († 1285 г.)
1662 г. – Мария II Стюарт, кралица на Англия († 1694 г.)
1770 г. – Дейвид Томпсън, канадски изследовател († 1857 г.)
1777 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик († 1855 г.)
1803 г. – Албрехт фон Роон, пруски политик († 1879 г.)
1815 г. – Виктор Григорович, руски филолог († 1876 г.)
1829 г. – Ромоло Джеси, италиански офицер († 1881 г.)
1829 г. – Фердинанд фон Хохщетер, австрийски геолог († 1884 г.)
1834 г. – Джон Лъбък, английски археолог († 1913 г.)
1860 г. – Лорънс Уелс, австралийски топограф († 1938 г.)
1870 г. – Франц Лехар, унгарски композитор († 1948 г.)
1883 г. – Ярослав Хашек, чешки писател († 1923 г.)
1893 г. – Йоахим фон Рибентроп, външен министър на Третия райх († 1946 г.)
1909 г. – Груди Атанасов, български политик († 1990 г.)
1909 г. – Юлиана Нидерландска, кралица на Холандия († 2004 г.)
1911 г. – Луизе Ринзер, немска писателка († 2002 г.)
1916 г. – Клод Шанън, американски математик († 2001 г.)
1920 г. – Николай Гринко, украински актьор († 1989 г.)
1930 г. – Феликс Гатари, френски активист († 1992 г.)
1933 г. – Уили Нелсън, американски китарист
1934 г. – Васил Чакъров, български художник
1937 г. – Иван Пеев, български музикант († 2018 г.)
1938 г. – Лари Нивън, американски писател
1946 г. – Карл XVI Густав, крал на Швеция
1956 г. – Ларс фон Триер, датски режисьор
1958 г. – Стефан Лъхчиев, български футболист
1958 г. – Шарл Берлен, френски актьор
1959 г. – Пол Грос, канадски актьор
1959 г. – Стивън Харпър, министър-председател на Канада
1961 г. – Томас Шааф, немски треньор по футбол
1962 г. – Николай Фоменко, руски певец
1963 г. – Александер Озанг, немски писател
1963 г. – Стефан Кисьов, български писател
1964 г. – Васил Петров, български джаз и поп певец, композитор и художник
1965 г. – Васил Василев-Зуека, български актьор
1967 г. – Филип Киркоров, руски певец
1974 г. – Андрей Губин, руски певец
1976 г. – Ивайло Иванов, български кино оператор
1978 г. – Роуз Ролинс, американска актриса
1978 г. – Симоне Бароне, италиански футболист
1981 г. – Джон О'Шей, ирландски футболист
1982 г. – Кирстен Дънст, американска актриса
1985 г. – Иво Иванов, български футболист
1985 г. – Гал Гадот, израелска актриса
1992 г. – Марк-Андре тер Щеген, немски футболист
Починали
65 г. – Марк Аней Лукан, римски поет (* 39 г.)
535 г. – Амалазунта, кралица на остготите в Италия (* 496 г.)
783 г. – Хилдегард, кралица на франките (* 758 г.)
1030 г. – Махмуд Газневи, газневидски владетел (* 971 г.)
1131 г. – Адютор, римокатолически светец (* 1073 г.)
1305 г. – Роже дьо Флор, средновековен авантюрист-наемник (* 1266 г.)
1632 г. – Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал (* 1566 г.)
1792 г. – Джон Монтагю, британски политик (* 1718 г.)
1795 г. – Жан-Жак Бартелеми, френски археолог (* 1716 г.)
1847 г. – Карл Австрийски, австрийски ерцхерцог (* 1771 г.)
1865 г. – Робърт Фицрой, английски изследовател (* 1805 г.)
1876 г. – Петър Бонев, български революционер (* 1837 г.)
1883 г. – Едуар Мане, френски художник (* 1832 г.)
1902 г. – Валерий Якоби, руски художник (* 1833 г.)
1918 г. – Йосиф Великотърновски, български духовник (* 1870 г.)
1923 г. – Луи Леже, френски славист (* 1843 г.)
1930 г. – Русел Судзиловски, руски лекар (* 1850 г.)
1933 г. – Христо Коцев, български революционер (* 1869 г.)
1938 г. – Йордан Митрев, български лесовъд (* 1866 г.)
1942 г. – Киро Димитровски, югославски партизанин (* 1912 г.)
1944 г. – Петко Росен, български писател (* 1880 г.)
1945 г. – Адолф Хитлер, немски политик (* 1889 г.)
1945 г. – Ева Браун, съпруга на Хитлер (* 1912 г.)
1948 г. – Вилхелм фон Тома, германски офицер (* 1891 г.)
1949 г. – Димитър Малинчев, български духовник (* 1884 г.)
1961 г. – Елена Карамихайлова, българска художничка (* 1875 г.)
1981 г. – Петер Хухел, немски поет (* 1903 г.)
1983 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор (* 1904 г.)
1983 г. – Мъди Уотърс, американски музикант (* 1915 г.)
1989 г. – Серджо Леоне, италиански режисьор (* 1929 г.)
1990 г. – Ганчо Ганчев, български актьор († 1925 г.)
1992 г. – Димитър Екзеров, български политик († 1919 г.)
1994 г. – Роланд Ратценбергер, австрийски пилот от Формула 1 (* 1960 г.)
2003 г. – Лайънъл Уилсън, американски дубльор (* 1924 г.)
2006 г. – Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 1934 г.)
2007 г. – Грегори Льомаршал, френски певец (* 1983 г.)
2007 г. – Гриша Островски, български актьори и режисьор (* 1918 г.)
2010 г. – Паул Майер, германски духовник (* 1911 г.)
Празници
Международен ден на джаза
Виетнам – Ден на свободата
Германия, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Финландия, Чехия и Швеция – Валпургиева нощ
Мексико – Ден на детето
Нидерландия – Ден на кралицата (Koninginnedag) – национален празник
Русия – Ден на пожарната охрана
Тайланд – Ден за защита на потребителите (от 1980 г.)
Швеция – Ден на краля – национален празник
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
