На този ден в историята

1534 г. — Французинът Жак Картие открива остров Принц Едуард (дн. Канада).

1783 г. — Братя Монголфие демонстрират своя балон с горещ въздух.

1800 г. — Във Вашингтон е завършено строителството на резиденцията на президента на САЩ — Белия дом, а Джон Адамс и съпругата му става първите обитатели на сградата.

1880 г. — 2 Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.

1896 г. — Хенри Форд извършва тестово шофиране на първия си модел автомобил по улиците на Детройт.

1911 г. — В Аляска (САЩ) са открити големи залежи от злато.

1917 г. — Университетът Кълъмбия (САЩ) започва връчването на престижните награди Пулицър за върхови постижения в литературата, журналистиката, музиката и драмата.

1920 г. — Унгария губи 71% от територията си и 63% от населението си по силата на Трианонския договор, подписан в Париж.

1936 г. — Леон Блум става министър-председател на Франция.

1942 г. — Втората световна война: Започва най-голямото морско сражение през войната — Битката при Мидуей.

1970 г. — Тонга получава независимост от Обединеното кралство.

1972 г. — Руският писател Йосиф Бродски е изгонен от СССР.

1989 г. — Протестите на площад Тянанмън в столицата на Китай, Пекин, са жестоко потушени от въоръжени войници и танкове на Народната освободителна армия, загиват стотици невинни граждани.

1996 г. — Първият полет на европейската ракета-носител Ариана 5 се проваля, след като ракетата се саморазрушава, 37 секунди след полета, в резултат на програмни грешки.

1996 г. — След 53-годишно прекъсване ПФК Славия печели Купата на България.

1998 г. — Конституционният съд на България публикува решение, с което обявява за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд I и Борис III и техните наследници.

2001 г. — Състои се премиерата на филма Парола: Риба меч в САЩ.

2002 г. — Открит е транснептуновия обект 50000 Кваоар.

Родени

1694 г. — Франсоа Кене, френски икономист († 1774 г.)

1738 г. — Джордж III, крал на Великобритания († 1820 г.)

1867 г. — Карл Густав Манерхейм, финландски политик († 1951 г.)

1882 г. — Йон Бауер, шведски художник († 1918 г.)

1882 г. — Фьодор Комисаржевски, руски режисьор († 1954 г.)

1900 г. — Алфредо Ле Пера, аржентински поет († 1935 г.)

1904 г. — Алва Беси, американски писател († 1985 г.)

1911 г. — Георги Чолаков, деец на БРП (к) и партизанин († 1944 г.)

1911 г. — Милован Джилас, югославски политик († 1995 г.)

1915 г. — Кейта Модибо, първи президент на Мали († 1977 г.)

1916 г. — Робърт Фърчгот, американски учен, Нобелов лауреат († 2009 г.)

1925 г. — Кольо Витковски, български художник († 1999 г.)

1926 г. — Константин Коцев, български актьор († 2007 г.)

1926 г. — Алфредо ди Стефано, аржентински футболист

1927 г. — Владимир Гиновски, български скулптор († 2014 г.)

1929 г. — Каролос Папуляс, президент на Гърция

1930 г. — Георги Георгиев, български ветроходец († 1980 г.)

1934 г. — Никола Ковачев, български футболист († 2009 г.)

1936 г. — Нутан Бел, индийска актриса († 1991 г.)

1937 г. — Пандо Колевски, писател от Република Македония

1941 г. — Екатерина Йосифова, българска поетеса

1948 г. — Юрген Шпарвасер, германски футболист

1956 г. — Димитър Дерелиев, български кинопродуцент

1957 г. — Сю Ходж, британска актриса

1960 г. - Георги Ангелов, български телевизионен водещ и преводач

1961 г. — Ференц Дюрчан, унгарски политик

1963 г. — Адриана Велчева, българска тенисистка

1966 г. — Чечилия Бартоли, италианска певица

1971 г. — Джеймс Калис, британски актьор

1971 г. — Жозеф Кабила, президент на Конго

1971 г. — Ноа Уайли, американски актьор

1975 г. — Анджелина Джоли, американска актриса

1977 г. — Александер Манингер, австрийски футболист

1983 г. — Емануел Ебуе , котдивоарски футболист

1983 г. — Ромарик , котдивоарски футболист

1985 г. — Лукас Подолски, германски футболист

1986 г. — Фахрие Евджен, турска актриса

1984 г. — Аврил Лавин, канадса певица