На този ден в историята

68 г. — Римският сенат провъзгласява Галба за император.

1624 г. — Земетресение разтърсва Перу.

1783 г. — Вулканът Лаки в Исландия изригва в продължение на осем месеца, опустошенията от което предизвикват 7-годишен масов глад и смъртта на 9000 души.

1794 г. — Чрез изключително пищни тържества в цяла Франция Робеспиер институционализира нова държавна религия на Френската революция - Култа към Върховното същество.

1869 г. — Американецът Ив Макгафи патентова прототипа на прахосмукачката.

1942 г. — Втората световна война: Японски подводници и самолети атакуват Австралия.

1949 г. — Публикуван е политическият роман 1984 на Джордж Оруел.

1953 г. — Американски върховен съд постановява, че в ресторантите в окръг Колумбия не може да се отказва да се сервира на чернокожи.

1965 г. — Народна република България и Полша подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма.

1968 г. — На Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг — Джеймс Ърл Рей, докато се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт.

1973 г. — Генерал Франко предава премиерския пост на Испания на Луис Бланко, след като е управлявал 34 години.

1975 г. — От СССР е изстрелян автоматичния космически апарат Венера 9 с цел изследване на Венера.

1984 г. — Хомосексуалността е призната за законна в австралийския щат Нови Южен Уелс.

1986 г. — Курт Валдхайм, бивш генерален секретар на ООН, е избран за президент на Австрия.

1990 г. — Гражданите на Чехословакия гласуват в парламентарни избори с категорично мнозинство за движението на бившите дисиденти — Граждански форум.

1995 г. — Канадско-датският програмист Размус Лердорф публикува първата публична версия на скриптовия език PHP, който служи за създаване на динамични уебстраници.

Родени

1625 г. — Джовани Доменико Касини, италиански учен († 1712 г.)

1671 г. — Томазо Албинони, италиански композитор († 1751 г.)

1810 г. — Роберт Александър Шуман, немски композитор и пианист († 1856 г.)

1829 г. — Джон Миле, английски художник († 1896 г.)

1867 г. — Франк Лойд Райт, американски архитект († 1959 г.)

1894 г. — Борис Стефанов, български ботаник († 1979 г.)

1895 г. — Васил Захариев, български график и изкуствовед († 1971 г.)

1895 г. — Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист († 1978 г.)

1903 г. — Маргьорит Юрсенар, френска писателка († 1987 г.)

1916 г. — Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат († 2004 г.)

1918 г. — Джеръм Карл, американски физикохимик, носител на Нобелова награда († 2013 г.)

1921 г. — Сухарто, президент на Индонезия († 2008 г.)

1928 г. — Борис Клочков, български аграрен учен

1934 г. — Видое Подгорец, македонски писател († 1997 г.)

1935 г. — Иван Иванов, български музикант († 1993 г.)

1936 г. — Кенет Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)

1940 г. — Нанси Синатра, американска певица и актриса

1951 г. — Бони Тайлър, уелска певица

1953 г. — Иво Санадер, министър-председател на Хърватия

1954 г. — Кирил, варненски и великопреславски митрополит

1954 г. — Филип Беке, белгийски дипломат

1955 г. — Тим Бърнърс-Лий, британски математик

1964 г. — Васил Иванов-Лучано, български политик

1966 г. — Валентин Наливайченко, украински политик

1966 г. — Джулиана Маргулис, американска актриса

1976 г. — Даниела Йорданова, българска лекоатлетка

1977 г. — Кание Уест, американски рапър

1977 г. — Красимир Чомаков, български футболист

1982 г. — Надя Петрова, руска тенисистка

1983 г. — Ким Клайстърс, белгийска тенисистка

1984 г. — Хавиер Масчерано, аржентински футболист

1993 г. — Едисон Йорданов, немски футболист