Наследниците Цена и Златин: Изкуството на Златю Бояджиев е наше, а не държавно

- През какво минахте през тези 22 години, докато спечелите делото за картините на Златю Бояджиев?
Цена: Преди години предоставихме картините на дядо ми за участие в изложба в Пловдив. Имахме разговор да участват в още няколко изложби, но след това те не ги върнаха. Баща ми започна да ги търси, но тъй като той беше малко по-емоционален, говореше по-рязко и това не се харесваше. Губеше позиции, институциите използваха неговата невъздържаност и не можа да получи картините.

Златин: Беше тягостно. Лично аз се занимавам с делото от 2007 г. 22 г. са доста време, но успяхме да се преборим. Много колеги се интересуваха от развитието на делото.

Това натоварва човек допълнително, особено когато смята, че има право да бъде печелившата страна. А отношението на държавните институции е излишно да се коментира. 

- Какво беше обяснението тогава, което ви се даде като причина тези картини да останат?
Ц.: Причината беше, че нямаше документ. Но и те нямаха писмено доказателство, че сме ги оставили при тях. Картините не бяха продадени, нито бяха гостуваща колекция. Имахме само устна уговорка да участват в още няколко изложби, но не ги върнаха и тогава се започна борбата.

Стигнахме дотам, че баща ми разбра, че единственият начин да си ги вземе е чрез съд. Стартираха се едни безкрайни дела. За съжаление, баща ми почина на 28 август миналата година и не можа да доживее успешния край.

Чета в интернет какво е отношението на хората към нашия случай. Едни казват да се върнат на близките, а други твърдят, че картините на дядо ми са национално богатство и нямат работа при нас. Но никой няма право да разполага със собствеността, която ни се полага по закон. 

- Вие сте си в правото по закон, но го има и момента, че творецът трябва да може да достигне до хората и след смъртта си.
Ц.: Златю Бояджиев има достатъчно картини навсякъде в България. В почти всеки голям град са изложени негови неща и мисля, че това е достатъчно. Това, което ние с брат ми смятаме да направим, е музей в къщата, която е построил. Това бе въпрос на време и договорки със семейството, за да можем да закачим картините, които си върнахме, както и други негови творби. Искаме да бъде там, защото той е построил този дом и е живял и в него. Намира се отново в Пловдив на улица, кръстена на Златю Бояджиев. Благодаря на града, че дядо ми има къща в Стария град, но това не е неговият дом. Хората ще могат да виждат всичко от него. Имаме малка пречка, която се надявам, че ще се оправи с времето. 

Зл.: Хората, с които водехме делата, смятаха, че след като картините на дядо ми са записани в така наречените картони, те са собственост на съответния музей. А кога е съставен картонът, от кого и защо най-вече, нямаше никакво значение за тях. Казваха, че не може да се направи нищо, щом фигурират във въпросните списъци. 

Искахме да се направи проверка за покупка и да се докаже, че няма такава 

В крайна сметка изминаха много години и проблемът беше решен от съда. Трябва да отбележа, че намесата на председателя на комисията по култура на предишния парламент задвижи нещата. След проверка на Министерството на културата се доказа, че няма никакви документи за продажба на творбите на дядо ми. 

- Преди няколко години бяха откраднати картини на Златю Бояджиев.
Ц.: Тогава бях на екскурзия в чужбина и като се връщах, една приятелка ми каза, че има откраднати картини от къщата на баща ми. Разбрах първо за 9 платна, а след това стана ясно, че са повече. До момента не са открити, но няма да го коментирам. 

Зл.: Все още не е разрешен случая, но се надявам, че полицията ще намери извършителите. 

Лиляна Кайкова, "168 часа"

- Имаше слухове, че са станали притежание на политици. Имате ли предположения къде биха могли да са?
Ц.: Няма да се учудя. Преди години имаше изложба с картини на дядо ми в Индия. Когато ги връщаха с кораб обратно, бяха поразени. Казаха, че ще се реставрират, но върнаха само някои от тях. Повечето изчезнаха, "потънаха" при нашите скъпи политици и ние повече не ги видяхме. 

Зл.: Винаги съм казвал, че няма нормален колекционер в България, който да поиска тези картини. Предполагам, че са изнесени в чужбина, но дали е така - времето ще покаже.