Националист и Нацист - има ли разлики?

Кадър Ютуб

20 век бе век на реки от кръв и загубени животи в името на идеология. Няма никаква гаранция, че и 21 век няма да го задмине.

Идеята за националните държави, имперските амбиции и връщане назад в историята в Европа трасират пътя към войните с милиони жертви, а като главна идеология на човешкото жертвоприношение се сочи - Националсоциализма, популярен като Нацизъм. 

Национализмът е ключов компонент на националсоциализма.

Фактът, че национализмът е част от идеологията на Адолф Хитлер, не означава, че национализмът по своята същност е зъл или грешен

В днешно време обаче понятията опасно се подменят с цел да се извлекат политически дивиденти.

Често под булото на патриотизъм и национализъм може да се види и силуетът на скрит, а и съвсем открит нацизъм.

Какви са разликите?

Нацистите са част от националистите. 

Накратко, всички нацисти са националисти, но не всички националисти са нацисти.

Националистите могат да бъдат с много различни политически убеждения. 

Адолф Хитлер и неговата NSDAP Националсоциалистическата германска работническа партия бяха германски етнонационалисти. Бенито Мусолини и PFI Народен фронт на Италия бяха италиански граждански националисти. 

Лидерите на Британската империя и тези на Съединените щати в ерата на Manifest Destiny (*културното вярване в Съединените щати от 19-ти век, че американските заселници имат мисия да се разширят в Северна Америка) са били империалистически националисти, обяснява Джон Кейт в Куора.

В следвоенната ера след Втората световна война имаше националистически държави от всякакъв вид. 

Титова Югославия беше лява националистическа държава. 

Франкистка Испания и нейният идеологически наследник в Чили при Пиночет бяха крайнодесни авторитарни националисти.

В съвременния свят Русия и Индия имат засилен националистически характер, които политически клонят надясно, макар лидерите им да афишират друго.

Такъв уклон, но с променливо надмощие има и в САЩ, която обаче е единствената страна в света без официален език. Този националистически уклон се засилва, когато изборите спечели Републиканската партия и намалява, когато Демократите вземат властта.

В Полша и Унгария управляват десни националисти.

Северна Корея е крайно лява държава - корейски етнонационализъм. 

Китай и Виетнам са леви/държавни капиталистически държави с националистически светоглед.

Националистите поставят интересите на своята нация над тези на другите.

Това не е идея, която се ограничава до крайната десница. Човек може да бъде центрист, ляв или дори крайноляв и все пак да бъде националист, защото това е само един аспект от многото в политическата философия.

И нацизмът - фашизмът и национализмът имат определени разлики, но в най-основната си същност са едни и същи, твърди Матю Брайт. 

Национализмът е начин на мислене, който използва героичното действие като мотивираща сила на обществото, което притежава известна привлекателност към определен тип личност и чиито привърженици вярват в силен лидер, който ще олицетворява „волята на народа“, и в това отношение фашизмът в основата си всъщност не е нищо повече от един вид монархическо абсолютистко движение. 

Това, което иска фашистът, е силен лидер, който всъщност е крал, притежаващ неограничена власт и който ще „оправя нещата“. 

Фашистът и нацистът държат демокрацията като разочароващо бавна и тромава форма на управление, където управляват „заядливи хора и спекуланти“, поне така Хитлер я описва. Той искаше общество от войници, фермери и производители на бебета.

Понятието „героизъм“ е важна характеристика на фашизма и е илюстрирано от вида на публичното изкуство, което има тенденция да се разпространява навсякъде в тези видове режими.  Изкуството и музиката, които не отговарят на този модел, обикновено се потискат, понякога със сила, както видяхме в Германия през годините на Третия райх и в Индонезия през 60-те години.

Фашистът държи определени групи от обществото като недостойни да имат равни права като други. 

Най-крайният пример за тази характеристика би било преживяното от евреите, циганите, гейовете и Свидетелите на Йехова по време на Третия райх, но фашистите в други страни, като моята собствена САЩ, смятат определени хора за по-американски от други; тези в аут групите са небели, евреи, гейове и лесбийки, тези от латиноамерикански произход, посочва Брайт.

Нацистите са фашисти и расисти, докато фашистите са просто фашисти, посочва той.

Хана Аренд в „ Произходът на тоталитаризма“ твърди, че нацизмът и национализмът са не само различни, но и противоположни. 

При национализма нацията поема властта над държавата. 

При нацизма партията и движението поемат държавата с цел да поемат контрола над нацията и да посветят всеки неин аспект на стремежа към световно господство.

Двете основни разлики между нацизма – и тоталитарните движения като цяло, включително комунизма – и национализма са

(1) Нацизмът е насочен към световно господство, а не само към национално благоденствие, и

(2) Нацизмът е бил посветен на подчиняването на собственото си население – на доминирането на всеки аспект от живота на всички хора. 

Целта не е само политическа; крайната цел е трансформацията на самото човечество.

Постигането на целта за пълно господство изисква тоталитарното движение или партия да подкопава и в крайна сметка да унищожи националната държава, а не да я укрепва, тъй като националната държава е пречка за тоталитарното господство. 

Това е така, защото националните държави изискват стабилни институции, които продължават да съществуват при промени в правителството и които ограничават това, което политическата партия на власт може да направи – формални институции като упълномощени от конституцията политически органи и процедури, но също и по-малко осезаеми традиции, обичаи и власти, които всички страните признават и с които се съобразяват.

Всичко това трябва да бъде унищожено, ако тоталитарното движение иска да поеме пряк контрол върху всички аспекти на живота на хората, както лични, така и обществени, и да ги превърне в инструмент за световно господство.

Връзките между нация, държава, национализъм и популизъм, както Арент ги анализира в „Произход“ , са сложни и няма да навлизаме във всички тук. Тоталитарните движения се стремяха да унищожат националната държава, но те също се появиха отчасти, защото националната държава вече беше в упадък.

Както го вижда Аренд, има напрежение между нация и държава: това е напрежението между хората, които са обединени от споделена история и език, и държавата като административен апарат, който налага закона на определена територия.

В съвременния свят, грубо казано, нацията поема властта над държавата в процес, известен като национализъм. 

В този смисъл национализмът е движение, предназначено да постави държавата, с нейния монопол върху легитимното използване на сила, в услуга на хората.

Това, което се нарича „популизъм“, смята Аренд, е особено опростен апел към хората, особено към хора, които нямат много опит в политиката, но чието страдание ги прави податливи на демагогски призиви.

Национализмът може да доведе до тоталитаризъм, но може и да се противопостави на тоталитаризма.

 Отново, историята на Аренд е сложна, но като цяло е правилно да се каже, че важна опора срещу тоталитаризма включва предотвратяването на нарастването на извънпарламентарни и извънправни атаки срещу авторитета на държавата и нейните стабилизиращи и ограничаващи институции.

Разбира се, това не означава произволно „натискане“ на недържавните организации; напротив. 

Това означава укрепване на легитимността на държавата в очите на нейните граждани, така че „работата в системата“ изглежда (и е) най-ефективният метод за осигуряване на техните интереси.