Науката в България: Малко пари, прегаряне на учени, липса на кадри
снимка: БАН
БАН също изрази недоволство от проекта за бюджет за следващата година. Предвидените 133 млн. евро за следващата година представляват малко увеличение, което не решава основните проблеми. 90% от парите ще отидат за заплати, казаха от Академията.
"Средствата, които се отделят за наука – 0,4% от БВП, се разпределят по най-различни пера. Основният дял е за заплати на учените. Средствата за чиста наука са крайно недостатъчни. Това рефлектира върху цялостното икономическо развитие на страната".
Това посочи пред БНР председателят на БАН проф. Евелина Славчева.
"Наука се прави трудно. За нашите научни изследвания разчитаме основно на приходи по проекти, европейски програми. Много малко са средствата във Фонда за научни изследвания, а той остана единственият финансиращ орган, който дава средства за фундаментални научни изследвания", коментира тя.
За да се получат добри резултати, които да рефлектират върху икономиката, е необходимо да има мотивирани млади учени, а без нормални заплати да привлечем млади учени е много трудно – въртим се в омагьосан кръг, обясни проф. Славчева в предаването "Преди всички". И добави:
"Малко се плаша от това постоянно наблягане върху реформи и реформи".
Тя подчерта, че се поемат все повече проекти, което води до "прегаряне" на част от учените в активна възраст. Имаме нужда от увеличение на броя на учените в Академията, изтъкна председателят ѝ. Тя посочи и друг проблем, свързан със заплатите за асистентите:
"Трябват ни 2,9 млн. евро, за да направим нормални малки разлики между отделните академични длъжности".
По думите ѝ специалисти с висше образование получават заплати от порядъка на 1750 лв., заради което има и кадрови проблеми.
Тя предупреди, че са необходими и спешни ремонти на някои сгради.
"В продължение на много години науката и образованието се пренебрегват в България - бюджетно и като реформа. Реформата и бюджетът е много важно да вървят заедно", подчерта от своя страна Юлиян Попов, бивш екоминистър.
"Всичко, което е свързано с повишаване на дадено перо в бюджета, би трябвало да бъде обвързано с определени цели и с реформа".
Според него е нормално в България да има разход за образование поне от 5% от БВП:
"България като малка страна и като натрупала висока необразованост през последните десетилетия, би трябвало да увеличава към 6, дори до 7% да стигне. А това, което виждаме в този бюджет, е всъщност намаляване на бюджета за образование, който стига до 4,2%. Това значи недофинансиране на образованието".
По думите му проблемът е много голям и по отношение на научните изследвания. Само 0,4% се отделят за научни изследвания, подчерта Попов и бе категоричен:
"Това означава, че в България наука не се финансира. Тези 0,4% от БВП покриват основно режийни разноски, минимални заплати на учени, в университети, в БАН и т.н. Това е много сериозен проблем, защото той се отразява тежко на икономиката, производителността, но и на всички политически решения на местно и национално равнище".
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
