Назиф Кадир-Шейлата разкри как Пената вдигал тонуса в Спартак (снимки)
В периода 1997/2000 в състава на Спартак беше един интересен халф. Беше като работлива пчеличка в средата на терена. Играеше със страст, енергия и отдаденост на клуба. Казано по друг начин, това бе един от футболистите, които се харесват на публиката и поколенията ги помнят.
В Спартак той дойде като Наско Костадинов, и пак в Спартак си върна родното име – Назиф Кадир. Последният обаче и до ден-днешен си остава по-известен като Шейлата, какъвто е прякорът му от дете.
В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата“ Шейлата се връща назад във времето, когато бе част от един от добрите отбори на Спартак в историята.
- Назиф, как се озовахте в Спартак?
- През декември 1996-а разтрогнах договора си с Шумен и станах свободен агент. Имах няколко оферти, но предпочетох тази на Спартак поради три причини – симпатизирах на отбора от дете, и много ме искаха, както президентът Николай Ишков, така и треньорът Стефан Грозданов.
- Какви са детските ви спомени от отбора?
- В него играеха големи футболисти, начело с незабравимите Живко Господинов и Стефан Найденов, Бог да ги прости. Двамата бяха лицето на клуба. Като малък съм ги гледал, когато гостуваха на Етър във Велико Търново, и оттогава харесвам Спартак, тъй като играеше техничен футбол и залагаше на атаката и импровизацията. Освен Живко Господинов, от клуба по-късно също излязоха самородни таланти, като Галин Господинов и Иво Димов. Възхищавал съм се и на тях, а с Иво имах и възможност да играя заедно.
- Какво помните от престоя си във Варна?
- Дебютирах през пролетта на 1997-а в много силен тим. Съотборници ми бяха имена като Радо Станев, Бобъра Георгиев, Златко Михайлов, Краси Влахов, Славейко Димитров, Диян Дончев, Стефан Гошев, Мартин Кушев, Николай Станчев, Диан Генчев, Мартин Зафиров. В следващите години играх също със Здравко Радев и Траян Дянков, бог да ги прости, Валентин Станчев, който се върна от Китай, Пламен Тимнев, Иво Димов, Антон Вълчанов, Бойко Величков, Анастас Петров, Иван Пасков, Христо Марашлиев, Ивайло Петев, Стефан Юруков, Станислав Генчев, Иво Георгиев, Георги Иванов-Геша, Да не изреждам още. Имах шанс да попадна и на великолепни треньори – Стефан Грозданов, Ферарио Спасов, Димитър Пенев, Ради Здравков и Велислав Вуцов.
- Бяхте неизменно в златната среда, но според тези, които са ви гледали, на тези селекции на Спартак щеше да им прилича да се борят и за медал.
- Щеше, но нямахме финансови възможности. Ишков трябваше да се оправя сам, и му бе трудно. Издържаше клуба основно от продажбата на играчи. Спомням си, че след като си тръгнах през есента на 2000 година, три години ме даваше под наем в Израел, и вземаше добри пари, с които плащаше лични трансфери в Спартак. Същото правеше и с други момчета. Отдадеше ли се възможност да продаде или преотстъпи някой, веднага го правеше.
- Кои победи със Спартак няма да забравите?
- След силния ни старт през есента на 1997 година, когато след първите пет кръга бяхме лидер, бихме ЦСКА с 2:1 пред толкова пълни трибуни на стадион „Спартак“, каквито друг път не съм виждал. Въпреки че мачът бе в четвъртък (3 септември), работен ден, стадионът се пукаше по шефовете. Спечелихме и срещу Славия, която се водеше от Наско Сираков, с 1:0 в София. Година по-късно под ръководството на Ради Здравков победихме Левски с 2:1 във Варна и уволнихме треньора им Грозни. Най-важното е, че по онова време Спартак бе фактор в елита и всички се съобразяваха с него.
_635x941.jpg)
- Бяхте сред любимците на агитката?
- Пред такава вярна и предана публика, за мен бе удоволствие и огромна привилегия да играя. Идваха по 4000-5000 на мач, че и повече. След двубоя ни чакаха пред съблекалнята. Във всеки един момент аз съм чувствал любовта и уважението на нашите привърженици, и се стремях да им се отплащам на терена. В онзи мач срещу ЦСКА във Варна например ние останахме с 9 души в 78-ата минута заради червени картони на Влахов и Златин, а те с 10, тъй като бе изгонен и Екрем Генч. С продължението играхме още 15 минути, но аз нито за миг не почувствах, че сме с човек по-малко, и може да не удържим победата. Мощната подкрепа от публиката ни даваше сили и ние летяхме по терена.
- Работехте и с Димитър Пенев. Какво бихте казали за него?
- Уникален и неповторим. Имаше необикновен нюх да напипва точния състав и футболистите, които ще му свършат работа в даден мач. Предаваше ни също вярната настройка, беше смел и непоколебим, когато трябваше да вземе решение, както за стратегията и 11-те, така и в хода на мача.
_1125x2048.jpg)
- Разкажете една любопитна случка с Пената?
- При едно гостуване на Левски на Националния стадион „Васил Левски“ излязохме с петима офанзивни футболисти. Трима централни нападатели – Валентин Станчев, Иво Георгиев и Пламен Тимнев, а зад тях аз и Николай Станчев. Друг отбор не знам да е правил това срещу Левски в София. Въпреки това до последните секунди резултатът бе равен, но изгубихме с 1:2 след нелеп автогол на Митов. При 1:1 обаче ни изтървахме три чисти положения.
На разбора преди срещата по традиция Пената се обръщаше към всеки по име и номер, и пускаше шеги. На Тимнев му каза: № 7, Тимнев. Днес ще си крилце. Ама не като онези крилца, дето цвърчат на котлона и барбекюто, а от другите – активните и пробивните на терена.“
Към мен пък се обърна със следните думи: „№8, Насо. Ти знаеш, че влакът винаги влиза в правилния коловоз в Горна Оряховица (бел.ред. - в този град Кадир израства като футболист). Така че внимавай да не влезеш в грешния коловоз.“ С други думи, посланието му беше да не бъркам в пасовете и отиграванията.
В една среща пък с Локомотив (Пд) Пената за първи път пусна Траян Дянков, вечна му памет, като десен бек. И Трико дълги години се справяше успешно на този пост.
- Вили Вуцов също не е отстъпвал по остроумие на Пената?
- Разбира се. И с бате Вили смях, сълзи от радост, победи. Един ден имахме възстановителна тренировка в четвъртък. Геша стоеше в средата на съблекалнята и разказваше вицове, а Пламен Тимнев гледаше надолу в земята, тъй като цяла вечер бил на дискотека и му се спеше. Влиза Вуцов и като видя Тимнев, му вика: „Пламене, цяла вечер си вилнял, моля те, обличай се и си тръгвай. Имаш два дни да се възстановиш и да вкараш гол на Литекс. Не знам какво ще правиш, но си длъжен да им вкараш.“
Вуцов се оказа добър пророк. В събота победихме Литекс с 1:0 у дома след гол на Тимнев.
_720x1280.jpg)
- Кое нещо най-много ви е впечатлило от онзи Спартак?
- Прекрасният и задружен колектив. Всичките футболисти бяхме по 24 часа през деня заедно. На терена – като един юмрук, а в живота също неразделни. По-късно, когато бях треньор, давах този колектив за пример на моите футболисти и исках от тях същото.
- Тежеше ли ви, че след възродителния процес дълги години се казвахте Наско Костадинов?
- Не. Близките се обръщаха към мен с родното ми име Назиф. Точно в Спартак ми излезе и новата лична карта с него. Така че в Спартак дойдох като Наско, а си тръгнах като възродения Назиф.
- Във футбола обаче ви знаят като Шейлата. Кой ви измисли прякора?
- Като юноша в Локомотив (Горна Оряховица), по телевизията даваха едно филмче, в което главният герой бе птичка с име Шейлата. Веднъж на тренировка мои съотборници подхвърлиха: „Я, Назиф как хубаво и леко бягаш само, имаме чувство, че всеки момент и ще полетиш като онази птичка Шейлата от филмчето.“ И оттогава ми викат така.
- Макар че през последните години се занимавате с политика, вие имате лиценз за треньор „А“, който ви позволява да водите отбор във Втора лига. Планирате ли завръщане във футбола?
- На този етап не, но ако някога се върна, ще тренирам единствено деца. Причината е, че искам да им предам нещо, което много треньори не правят. У нас вече няма мислещи, интелигентни и нестандартни футболисти, такива, заради които идваха хората на трибуните преди. Така че, ако ще бъда отново треньор, искам да откривам и създавам подобни изпълнители.
- Освен политиката, как върви семейният и личният ви живот?
- Да чукна на дърво, всичко е наред. Радвам се на прекрасно семейство, която е опората в живота ми. Със съпругата ми живеем в нашето село Петко Каравелово, което е на 25 км от Велико Търново. Град Полски Тръмбеш, в който работя, е само на 10 км от дома ни. Иначе на село имаме бизнес – хранителни магазини и такива за промишлени стоки. Синът ни е студент във Велико Търново, а дъщерята е ученичка в 11-и клас.
_720x960.jpg)
- За финал, пак Спартак. Как приемате това, което се случи в клуба през последния месец?
- Най-прекрасната новина и коледен подарък за всички спартаклии, какъвто съм и и аз. Феновете ни за пореден път показаха защо са толкова велики и значими за клуба, макар че поколенията се сменят. Дълго страдахме, но сега съм убеден, че Спартак ще тръгне по правилния път и му пожелавам през 2020 година да се завърне там, където му е мястото – при майсторите.
----
На снимките:
Кадир дриблира край Захари Сираков при успеха с 2:1 над Левски преди 19 години във Варна. Вдясно е авторът на двата гола за домакините Анастас Петров.
---
Спартак сезон 1997/1998: Седнали, от ляво на дясно: Златин Михайлов, Назиф Кадир, Борислав Георгиев, Иво Димов, Валентин Станчев, Красимир Влахов, Диян Дончев, Николай Станчев. Прави, първи ред: Георги Арнаудов, Здравко Радев, Диан Генчев, Пламен Николов - пом. треньор, Ферарио Спасов - ст. треньор, Николай Ишков - президент, Тодор Попов - пом. треньор, Антон Вълчанов, Димитър Митов, Радостин Станев. Прави, втори ред: Иван Танчовски, Траян Дянков, Славейко Димитров, Мариян Германов, Стефан Гошев, Енгибар Енгибаров, Емил Георгиев, Пламен Тимнев.
---
Спартаклии преди мача с Чивас от турнето в Мексико преди 20 години.
--
Назиф Кадир в днешни дни.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
