Не, Райското пръскало не е най-високият водопад у нас: Нови изследвания разместват класацията
Булфото
Природата е най-големия творец и ни дарява със забележителни гледки и природни дадености. Водопадите са забележителна природна даденост, които имаме и в нашата красива природа. Интересното е, че едва през тази година наши учени създават методика по тяхната измерване и създаване на регистър на водопадите у нас.
„Преди време стартирахме един интересен проект, който е към фонда за научни изследвания на нашия университет. Проект, който беше свързан със създаване на база данни за геопространствена формация за водопади в България и благодарение на наш колега Момчил Цветанов планински водач, който ни подсказа, че вероятно има водопади по-високи от Райското пръскало и е добре геодезисти да погледнат на този случай, за да кажат дали е така“, обясни доц. д-р Борислав Александров геодезист УАСГ в ефира на bTV.
Първо решихме да направим екип от три вида специалисти. Първо. Геоморфолог, който да каже височината на водопада и откъде докъде, геодезистът да каже - това е толкова като разстояние и този, който ще помогне за изкачването и пренасянето на багажа и техническата трудност за стигане до водопада да бъде планински водач.
Работата на учените на практика води и до промяна на познанието ни кой е най-високо разположеният водопад у нас.
„Оказа се, че Дяволското пръскало на този етап е по-висок от това, което направихме като геодезически измервания прецизни“, каза Александров.
„Близо 75 метра има разлика, да“, обясни доц. Ахинора Балтакова, геоморфолог СУ „Св. Климент Охридски“.
„От Райското пръскало, което за момента се водеше в литературата и интернет, че е 128 и половина и сравнение с него Дяволското е доста по-високо“, каза доц. Д-р Борислав Александров геодезист УАСГ.
„Това, с което аз се включих, е дефинирането на най-горната и най-долната точка на всеки един от водопадите, които сме измервали. Един от най-важните елементи е склонът. Водопадът се характеризира даден водопад се характеризира с това, че склонът е отвесен, за да може водопадът да извършва свободно падане. В природата такива скокове са над 45 градуса“, заяви доц. Ахинора Балтакова.
Приемането на точен критерии и методология за измерването на тези природни дадености, ясно определят, какво е и какво не е водопад.
„И затова дефинирахме водопади със склонове с над 45 градуса като безспорни водопади“, обясни доц. Балтакова.
„По-скоро нямаше утвърдена база данни, която да бъде дефинирана в Министерството на туризма, в Министерството на екологията и да може човек да погледне и да каже, това е базата данни, която показва водопади – толкова, височини, но вече има класификация, създадена по този проект и предстои да бъде известена научно“, обясни доц. д-р Борислав Александров.
„Всъщност аз бях провокирана от въпроса на колегите, точно да дефинирам мястото, откъде точно започва и свършва водопада и аз тогава осъзнах, че никой досега не се е занимавал с този въпрос. Даже сега пускам научна публикация по въпроса, до момента в България няма научна публикация на тази тема“, каза доц. Ахинора Балтакова.
„Измерването на водопадите е част от познанието за природата, което имаме. Водопадът е една много специфична природна красота. Това е една магия. Както огънят, когато го гледаш, така и водопадите и морето, това една стихия. Водопадът е една квинтесенция на падащата вода. А също така това е едно предизвикателство“, заяви Момчил Цветанов, планински водач.
А учените зная, че това не никак лесна работа – да измериш водопад. Казват – не е кабинетен труд, но предизвикателството си струва.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
