Не сме СУПЕРМЕН да се борим с природата и с общината

 

Обзема ли ви чувството, че след всеки голям порой или сняг във Варна имате дежа вю. В смисъл, че като четете новини във вестниците или гледате репортажи по телевизията, проблемните места са все едни и същи. Ето след вчерашния дъжд от общината официално оповестиха, че са наводнени 4 от най-използваните подлези в морската столица, наводнено е част от АГ-то, заради задръстени шахти по улиците са се образували реки. Не стига това, ами дори самата сграда на общината се е наводнила, отново. И всеки път на тези проблемни места се пращат екипи на „Гражданска защита“ и пожарната да отводняват и да отпушват. Това са труд, време и средства. На нас като съвестни данъкоплатци ни остава единствено да се замислим е ли възможно да си вземем поука и да се концентрираме върху тези наболели градски проблеми, за да не стават те част от ежедневието ни. Дали ако шахтите се почистват редовно от листа и боклуци, или дърветата се подрязват редовно, и то от хора, които му разбират, силните дъждове във Варна няма да са винаги бедствени. Повечето пешеходци в морската столица са наясно, че вали ли, и дума не може да става да се ползват подлезите, защото те по подразбиране са силно наводнени. Така остава възможността да се пресича горе, на кръстовището, където или ще се наложи да газим до колене, или да се молим някой „добросъвестен” шофьор да не мине с пълна газ през локвата, за да ни освежи едно хубаво. 

Е, разбира се, има и такива, които са сигурни, че медиите прекаляват и подобни новини се раздуват излишно, за да се привлече вниманието. Други пък заключават философски, че пред природата всички сме безсилни. Аз бих добавил - пред природата и пред безхаберието. Едва ли майката на детето, върху което вчера се стовари клон, би се съгласила, че виновни няма и всичко дължим на природните сили. Навярно и собствениците на потрошени автомобили няма да са съгласни с подобно обяснение на нещата. Дано когато от общината се преборят със своя теч, се позамислят как може да преживяваме по-спокойно такива дни като вчерашния, защото иначе да викаме Супермен да удари едно рамо.

Иван Големанов