"Небето е границата!": Дете на български емигранти в САЩ жъне успехи на терена и в училище
Кадър ФБ
Едно изключително талантливо дете върви по стъпките на баща си Емил Сотиров, който е бивш футболист-нападател от Славия.
Дилън си проправя пътя във футбола в САЩ.
Ето какво разказа майка му Галя:
Нашият син се казва Дилън и е само на 12 год., но жъне изключителни успехи за кратко време.
Започва да играе футбол от 6 год възраст и миналата година беше приет в престижния Северна Каролина Футболен Клуб като нападател.
В края на годината бе обявен за голмайстор и най-добър спортист на годината сред юношите.
Това лято беше поканен да участва в състезание за Олимпийската подготвителна академия на Щата Северна Каролина ( NC Olympic Development Program) и миналата седмица получихме официално писмо че е приет!
Тези успехи са постигнати с изключително много труд, Дилън тренира неуморно 4-5 дена в седмицата с клуба, училищния отбор ( TMSA- Математическата гимназия в Кери, Северна Каролина) и с баща си в свободното време, който е също изключително добър и уважаван треньор в TMSA и NCFC клуб.
Ние живеем в Щатите от 25 години, синът ни е роден тук, но говори Български и знае от къде са му корените. Освен футбол, Дилън също играе голф и е свири на пиано. Животните и пеперудите са му слабост и има малка болонка "Оскар" с която са неразделни. Посещаваме България и нашите семейства когато можем, но носиме нашата мила родина в сърцата си!
Искам да споделя тази добра новина, за да може да мотивира и вдъхнови повече деца в България да следват мечтите си и да се трудят. Всичко се възвръща! "Sky is the limit!" (б.ред. Небето е границата!)
Ето и как Галя отговори на нашите въпроси:
Защо заминахте за САЩ и доволни ли сте от избора, който сте направили?
Двамата със съпруга ми дойдохме в САЩ по различно време, аз по студентска програм 1999 да уча в Американски колеж и обмяна на опит, а Емил дойде малко преди мен със зелена карта. Ние се запознахме в Бостън в последствие. Той тогава играеше в MLS - Revolution и също тренираше женския отбор на престижна частна академия в Massachusetts ( Lexington Christian Academy). Бостън ни хареса, динамичен град изпълнен със студенти и млади, амбициозни хора, но след като сина ни Дилън се роди, се преместихме в Сан Диего, Калифорния предимно заради времето, където може да се играе футбол навън по всяко време.
След няколко години се преместихме обратно на Източния бряг за да сме по-близо до Европа и България, пътуванията са значително по-кратки, и така попаднахме в Апех, Северна Каролина.
Тук е спокойно, зелено, има 4 сезона, горещо лято и мека зима. Хората са добродушни, усмихнати и се набляга на спорта, особено футбол, парковете са пълни с деца и се тренира усърдно. Сега Емил тренира в Математическата гимназия,където сина ни учи и също в професионалния клуб за юноши North Carolina Football club, където и Дилън играе в най-високата лига.Доволни сме от избора си, макар че ни се иска лятото да не е толкова влажно.
Трудно ли е за българи в САЩ или там е по-вероятно да бъде постигнат успех?
Не бихме казали че е лесно, но житейския опит тук ни научи на труд и дисциплина.
Какво пречи на България да бъде привлекателна за българите, за да остават тук младите и можещи хора?
Младите хора трябва да се мотивират постоянно! Нужна е дисциплина и напътствие за да се научат да комуникират, вземат правилни решения и добият сигурност.
Децата гледат от родителите и копират каквото видят.
Чистотата, добрите навици и време прекарано навън (спорт, игра) е изключително важно за развитието на един млад организъм.
Финансовото положение е също от голямо значение, без пари и подкрепа много е трудно да се постигне каквото и да било.
Да отгледаш дете е скъпо, където и да си по света. Хората търсят спокойствие и сигурност, независимо дали си в България или другаде.
Ако корупцията е голяма и политиците безхаберни, нещата тръгват надолу. За съжаление,не виждаме огромна промяна от както се изнесохме но все пак се надяваме на по-добро бъдеще за младото поколение.
Смятате ли, че някой ден бихте се върнали и при какви условия?
Да, разбира се. Това е нашата родина. Ние си идваме когато можем. С Ковид нещата се промениха доста, но това ни амбицира още повече. Мъжът ми създаде малък клуб по футбол за юноши тук преди няколко години и мечтата ни е да създадем подобна програма във България, където повече деца ще могат да участват.
Има ли някаква разлика в манталитета и светоусещането между българите в България и българите в САЩ?
Да, има. Тук се приспособяваме към културата и начина на живот, празнуваме техните празници и се сливаме със Американската общност и среда. Нормално е човек да се промени когато се установи да живее в чужда държава и придобие местните навици и манталитет.
Например тук не виждаме бездомни кучета и котки по улиците, и всеки път като си дойдем, Дилън иска да ги гали, храни, търси им шелтър...така е свикнал.Но от друга страна транспорта тук никак не е уреден (освен по големите градове) и колите са необходимост за придвижване, така че е голяма радост да се качим на автобуси, тролей,т.н.в България и Европа.
Идвате ли често в България?
Не сме си идвали от преди Ковид, но планираме скоро. Говорим често за България и поддържаме връзка със близки и познати. Това е важно за развитието и интелекта на нашия син.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
