Недко Петров: Главната е гола, да живее главната!

Недко Петров, "Петел"

Чета вчера в "Петела" коментарите под снимката на ремонтиращата се Главна и какво да видя

„Имало ли е прахоляк във Варна или не?”

„Хорицата, смирени от робството, се радват на нови плочки.”

„Нищо хубаво не се цени.”

„Хоремаг да има и картинката е пълна.”

„На мамите с количките не им пречи.”

„Не ви се получава коментарът.”

Е няма угодия, както си го казваме.

Накрая пък и коментарът ни кофти.

Всъщност искаме да виждаме какво се случва, да сме будни и да го споделяме с вас. Искаме да участваме с очите и ушите си, с всичките си сетива.

И защо да не е новина?

Може да е нещо като улова на риба - когато няма вече риба в морето, тогава хванатото в мрежата трябва да се покаже.

Или на фона на информационния океан се разглезихме с нашествие на събитие след събитие, кое от кое по-кошмарно, необичайно или извън стандартите?

Рядко нещо ще ни впечатли, ако не е шокиращо.

Избрахме да сложим снимка с коментар от улова ни в ежедневния живот. Включени като предмети от денонощния трафик на големия град, лесно свикваме с познатото, което ни заобикаля, сградите, любимите ни места, всичко, с което сме оградили сигурното си обкръжение.

Снимката с разголената главна, която избрахме да покажем, ще отмине в архива на времето. Скоро новата настилка ще заеме мястото си в новия пейзаж и ще започне своя път на овехтяване. Панта рей - всичко тече, всичко отминава.

Не искаме да отминаваме моментите на промяна, които събуждат спомени или пораждат всевъзможни асоциации. Сигурно далеч по-лесно е да градиш върху голо поле или върху пустия черен път.

Да виждаш как под краката ти се обновява градът. Ремонтирането е друго нещо обаче. Махаш старото, мърлявото, и го подменяш с по-добро. И лъсва отдолу.

Де да беше толкова лесно и с промяната вътре в нас. Представете си какъв пейзаж, какви кратери ще се разкрият, ако решим да си покажем завареното отвътре? Колко много трябва, за да поправим, да се харесаме, че и после другите да ни харесат.

А сега минете по главната и си свиркайте небрежно, докато си гледате в краката. Не е въпрос напред или назад във времето. А да сме в крак с времето, да си знаем мястото, откъдето сме тръгнали и накъдето вървим.