Недко Петров: Карадере - между майката Земя и нейните деца

Дори полъхът на вятъра може да бъде заподозрян в манипулиране и изместване на облаците за дъжд над най-богатите земи.

Поривът за защита на Карадере е вик, който сякаш е събрал остатъци от надежда, че не всичко в обрулваната ни държава може да бъде домогвано от ръка с власт. Изглежда, че призивът "Да запазим Карадере!" е повече от това, което е на пръв поглед. Като че ли искаме да запазим кътчета, докосвани само от майката, в случая от майката Земя и да ги скрием от погледа на бащата, от погледа на Бог. Днес, да се изправяме срещу едно нещо е като да искаме да го "замразим" и в това е изконното ни доказателство, че самите ние не подлежим на контрол и регулация, освен от собствената си съвест. Казваме "Не!" на посегателство, което е направо върху нашите тела. Преживяваме го като нараняване, кървене дори. Говоря така, защото познавам спорта и в него битката за честта не се интересува от нищо друго, освен от себеуважението, с което си тръгваш от терена.

От едната страна е желанието да имаме, но и нуждата от контрол над собствената ни ненаситност, с която често пъти замърсяваме всичко: природата, живота, отношенията си. От другата страна, е потребността за неприкосновеност, мира, щастието, покоят, връщането към истинските неща. Карадере оживява и двете. Каквото и да правим трябва да го пазим, да се съхранява и цивилизова, по начин, който да бъде различен от познатия до сега. Имаме много примери за "опазване", които ти свиват сърцето. Дали все пак не сме повече готови за промяна с поуки от наши и световни образци за хармония между природата и обществото?

Недоверието е повсеместно - ако иска държавата, тя лъже и се сочат десетките доказателства за това; ако иска частника - и той корист прикрива и се изреждат пътите прелели от общото в личното му ложе без следа. Как се излиза от този порочен кръг? И коя трябва да бъде тази трета позиция, която да отвори мястото за общото благо? Би трябвало то да е най-чистото място, където всеки да може да влезе, поспре, да се наслади, да почисти след себе си. Смятам, че в спора трябва да се чуе гласът на местната общност, на хората, които живеят в близост и най-силно са съпричастни към опазването на Карадере като място, което им дава корени и сила за работа.