Невена Василева: Страдам за детето, което трябваше да имам

„Първият ми спомен от Великден е липсата на баща ми. Бях на 3 години, когато той замина да работи в Либия. Затова, когато дойде този празник, имам усещането за малко тъга",сподели  Невена Василева пред Мондьо по Нова тв. Но най-силно водещата свързва Великден с думата „обич”. 

"Моето семейство в продължение на три години посрещаше празника извън България и знам какво е да дойде този празник и той да няма аромат", разказа водещата, припомняйки си времето, прекарано в Триполи. 

Първите си дни там тя никога няма да забрави: "Баща ми чакаше с нетърпение почивните дни, за да ми покаже града. Излязохме от затворената кооперация. Аз бях с тениска и три четвърти панталони. На петата минута либийците започнаха да ни замерват брутално с камъни, защото се виждали част от краката и ръцете ми. Много се изплаших. Видях баща ми да лежи в кръв на земята, защото камък беше разбил главата му".

Историите на водещата са големи колкото живота, а една от тях все още извиква горчивина в очите й - историята за детето, което е трябвало да има.  

"Страдам за Мария. Намерих я в един дом за сираци. Бях на 22 години. Тогава тя беше на 3… Един ден дойде и ми каза: „Искам ти да си моята майка, защото искам да свиря на пиано като теб”, спомня си водещата.

Когато отива да я осинови обаче вече е твърде късно - Мария е осиновена от италианско семейство. 

"Усетих, че душата ми просто беше разкъсана. Една вечер седнах на пианото и започнах да композирам. Исках да възкреся Мария за себе си. Ако я срещна отново, това ще е момент, който няма да позволя да има край", споделя Василева. 

Какво още има да каже това "смело момиче, на което понякога му се е налагало да плува в бурно море"? Защо синът й носи името на победата и какво е пианото за нея?