"Незабавен мир с Нацистка Германия", "Британците са победени", "Демокрацията е свършена": Великите личности на Запад, които искаха незабавно да капитулират пред Хитлер
Кадър Уикипедия
През лятото на 1940 г. Европа преживява един от най-тъмните и драматични моменти в модерната си история. За по-малко от година Нацистка Германия прегазва Полша, Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. Британският експедиционен корпус е принуден панически да се евакуира от Дюнкерк, оставяйки зад гърба си цялото си тежко въоръжение. На континента Третият райх изглежда като неудържима стихия.
Днес историческият разказ често се фокусира върху героичната съпротива, речите на Уинстън Чърчил и несломимия дух на антихитлеристката коалиция. Но в сянката на официалната история остава една друга, изключително влиятелна реалност: в първите години на войната редица водещи политици, военни герои, дипломати и членове на кралски семейства на Запад искрено са вярвали, че Нацистка Германия е непобедима, че не трябва да се помага на нападнатите държави и че капитулацията или мирът са единственият разумен изход.
Пропагандната машина на Гьобелс и илюзията за вечен триумф
За да се разбере защо толкова много влиятелни западни фигури отписват съпротивата, трябва да се вземе предвид ефектът от германската пропаганда. Под ръководството на Йозеф Гьобелс и Министерството на народното просвещение и пропаганда, Третият райх изгражда тотална информационна монополия.
Ерата на Блицкрига (1939 – 1941 г.): Кинохрониките (Die Deutsche Wochenschau) и радиопредаванията с победи фанфари (Sondermeldungen) бълват кадри на перфектно смазана военна машина. Успехите са реални, но пропагандата ги мултиплицира, създавайки мита за абсолютната военна непреодолимост на Вермахта.
Радиовойната срещу Запада: Гьобелс инвестира огромни средства в чуждоезични предавания. Най-известният пример е англоезичният предавател Germany Calling с говорител Уилям Джойс (известен на Британските острови като „Лорд Хоу-Хоу“). Неговите предавания системно подкопават морала на британците, внушавайки им, че тяхната империя се разпада, а демокрацията е слаба и обречена пред лицето на Новия европейски ред.
Тази пропаганда пада на изключително плодородна почва сред определени кръгове в САЩ, Великобритания и Франция.
Изолационистите в САЩ: Чарлз Линдбърг и „America First“
В периода 1939 – 1941 г. САЩ са официално неутрални, а в страната бушува бурен дебат дали трябва да се помага на Великобритания и нападнатите европейски нации. Най-мощната организация, противопоставяща се на каквато и да е намеса, е Комитетът „Америка на първо място“ (America First Committee).
Неин основен говорител е Чарлз Линдбърг — първият човек, прелетял самостоятелно Атлантическия океан, и световноизвестен американски национален герой. Линдбърг посещава Германия няколко пъти в края на 30-те години, инспектирал е заводите на Луфтвафе и се е срещал с Херман Гьоринг (който го награждава с германски орден). Впечатлението му от германската технология е смазващо.
Цитати и възгледи на Линдбърг:
В личния си дневник през 1939 г. той записва с дълбок респект:
„Германия е изградила военна машина, която никоя нация на земята не е способна да спре.“
В своите речи из целите Съединени щати през 1940 и 1941 г. той категорично настоява САЩ да прекратят всякаква помощ за Лондон:
„Не можем да спечелим тази война за Англия, дори и да го искахме... Дори всички американски ресурси да бъдат хвърлени на везните, това няма да промени крайния изход, освен ако не се ангажираме с пълномащабна сухопътна война в Европа, което би било самоубийство за нашата нация.“ (Из реч пред America First Committee, Ню Йорк, май 1941 г.)
Дипломацията на песимизма: Посланик Джоузеф П. Кенеди-старши
На най-високото дипломатическо ниво в Лондон се намира друг ключов американски песимист — Джоузеф П. Кенеди-старши, баща на бъдещия президент Джон Ф. Кенеди и тогавашен посланик на САЩ в Обединеното кралство.
Когато германците смазват френските и британските сили през 1940 г., Кенеди изпада в пълна паника и започва системно да изпраща криптирани доклади до президента Франклин Д. Рузвелт, че британската кауза е загубена и подкрепата за тях е пилеене на ресурси.
Цитатите и скандалът с Кенеди:
В своите грами до Вашингтон през лятото на 1940 г. Кенеди безкомпромисно отписва британската отбрана:
„Всичко, което се случва тук [в Лондон], е едно голямо нищо. Британците са победени. Въпросът е само кога ще стане.“
На 10 ноември 1940 г. във вестник Boston Globe е публикувано негово скандално интервю:
„Демокрацията във Великобритания е свършена – тя може да се върне под друга форма.“ (Англ: "Democracy is finished in Britain. It may be here [in the US] after the war, but it will not be in Britain.")
Изявленията му предизвикват такъв скандал, че Рузвелт незабавно го отзовава от поста му, с което слага край на политическата му кариера.
Франция и официалната капитулация: Маршал Петен и Пиер Лавал
Ако в САЩ песимизмът е бил въпрос на обществени дебати, във Франция през май-юни 1940 г. той се превръща в държавна политика. Фракцията на капитулацията се оглавява от 84-годишния маршал Филип Петен — герой от Първата световна война — и политика Пиер Лавал. За тях победата на Хитлер в Европа е окончателен исторически факт, а продължаването на съпротивата е престъпление.
Цитатите на Петен:
На 17 юни 1940 г. Петен се обръща към френския народ по радиото, за да обяви искането за капитулация:
„С тежко сърце ви казвам днес, че трябва да спрем бойните действия. Трябваше да прекратя борбата... От името на правителството ви призовавам да прекратите огъня.“ (Фр: "C'est le cœur serré que je vous dis aujourd'hui qu'il faut cesser le combat...")
След създаването на колаборационисткия режим във Виши, Петен системно защитава сътрудничеството си с Третия райх:
„Франция трябва да приеме своето място в Новия европейски ред.“
Петата колона във Великобритания: Освалд Мозли и Херцогът на Уиндзор
В самата Великобритания също не липсват влиятелни гласове, които смятат съпротивата за излишна:
Сър Освалд Мозли (лидер на Британския съюз на фашистите): Провежда активна кампания за незабавен мир с Нацистка Германия. В неговите манифести от лятото на 1940 г. се казва:
„Ние казваме на британския народ: тази война е братоубийствена и безсмислена. Британската империя няма да бъде спасена чрез разрушение, а чрез мир с Германия. Нека спрем това безумие, преди страната ни да е била изпепелена.“ Заради опасността от саботаж, Уинстън Чърчил арестува Мозли през май 1940 г.
Херцогът на Уиндзор (бившият крал Едуард VIII): Намирайки се в Португалия през юли 1940 г., той прави скандални изявления пред германски и испански дипломати (записани в тайните Marburg Files):
„Ако Великобритания бъде подложена на още по-масирани бомбардировки и глад, тя ще бъде принудена да осъзнае, че продължаването на войната е напълно безнадеждно и ще поиска мир.“
„Продължаването на тази война ще унищожи Европа и британската монархия. Единственият начин да се спаси положението е свалянето на Чърчил и сключване на споразумение с Германия.“
Отпорът срещу помощта за СССР: „Съюз със самия дявол“
Когато на 22 юни 1941 г. Нацистка Германия напада Съветския съюз (Операция „Барбароса“), въпросът за подкрепата на нападнатите държави навлиза в нов, още по-остър етап. Тъй като САЩ и Великобритания започват да обсъждат изпращането на оръжия и суровини за Москва (по програмата Ленд-лиз), същите тези изолационистки и десни кръгове реагират с ярост.
Тяхната теза вече се базира на два нови аргумента:
Военен: „Червената армия е толкова слаба, че ще рухне за броени седмици. Всяко оръжие, изпратено на Сталин, ще падне в ръцете на Хитлер.“
Морален: „СССР е също толкова зъл, колкото и Хитлерова Германия. Помагането на атеистичния болшевизъм е престъпление срещу западната цивилизация.“
Точните цитати срещу помощта за СССР:
Чарлз Линдбърг (в реч в Сан Франциско, юли 1941 г.):
„Алианс със Съветския съюз е съюз със самия дявол... Как можем да говорим за защита на демокрацията и свободата, когато изпращаме наши оръжия на един от най-варварските и безбожни режими в човешката история?“
„Нека оставим тези две тоталитарни чудовища да се изколят помежду си на Изток. Ние нямаме работа там.“
Хари Труман (тогава сенатор от Мисури, пред New York Times, 24 юни 1941 г.):
„Ако виждаме, че Германия печели, трябва да помагаме на Русия, а ако Русия печели, трябва да помагаме на Германия — и по този начин да ги оставим да убият колкото се може повече един от друг.“
Джоузеф П. Кенеди-старши (през лятото на 1941 г.):
„Ако победим Хитлер с помощта на Русия, какво печелим? Ще имаме просто една безбожна, комунистическа Европа, доминирана от Сталин. Това не е победа, това е катастрофа.“
Пиер Лавал (радио реч от Виши, юни 1942 г.):
„Желая победата на Германия, защото без нея утре болшевизмът ще се настани навсякъде в Европа.“
Какво би станало, ако тези личности бяха надделели?
Ако капиталанстките и изолационистките сили бяха надделели в Лондон, Вашингтон и Париж, световната история щеше да поеме по катастрофален алтернативен път:
Капитулация на Великобритания през 1940 г.
Ако Чърчил беше свален от власт и на негово място бе дошъл фаворит на мира (или ако бе реставриран Едуард VIII), Великобритания щеше да сключи сепаративен договор с Хитлер. Тя щеше да предаде или разоръжи флота си и да заеме неутрално-подчинено положение. Райхът нямаше да хаби ресурси в Битката за Великобритания и щеше да насочи 100% от военния си потенциал единствено срещу СССР.
Изолационизъм в САЩ и рухване на СССР
Без американската програма „Ленд-лиз“ (която доставя милиони тонове стомана, алуминий, барут, камиони и храна за Червената армия) и без втория фронт, Съветският съюз щеше да остане напълно изолиран срещу ресурсната мощ на цяла континетална Европа. При такъв сценарий Вермахтът най-вероятно щеше да превземе Москва, Ленинград и Кавказ, разгромявайки организираната съветска държава до линията Астрахан-Архангелск.
Разпределението на света под Нацистки и Японски ред
Светът щеше да бъде разделен между две тоталитарни суперсили:
Третият райх щеше да доминира цяла Европа, Европейска Русия, Близкия изток и Африка.
Японската империя щеше безпрепятствено да установи пълен контрол над цяла Азия и Тихия океан.
САЩ щяха да останат изолирани в Северна Америка — обкръжени от враждебни империи, превърнати в силно милитаризирана „държава-крепост“ под непрекъсната заплаха от бъдещ глобален конфликт.
Уроците от сблъсъка между прагматизма и капитулантството
Историята на капитулантските и изолационистките движения в САЩ, Великобритания и Франция предлага няколко ключови извода:
Илюзията за сигурност чрез отстъпки: Всички тези личности искрено вярват, че с капитулация или с невплитане в конфликта те „спасяват“ своите народи. На практика обаче тяхната политика щеше да гарантира пълното унищожение на либералната демокрация в световен мащаб и абсолютен триумф на тоталитаризма.
Военният прагматизъм над идеологията: Победата над Хитлер стана възможна единствено благодарение на факта, че лидери като Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт разбраха основното: Нацистка Германия беше непосредствената, най-агресивна и смъртоносна заплаха за човечеството. Техният прагматизъм да помогнат на СССР, въпреки че ненавиждаха комунизма, беше ключовото решение, променило хода на историята.
Опасността от "Пета колона" в кризисни моменти: Примерите с Мозли, Кенеди и Петен показват колко бързо елитите могат да изпаднат в пораженчество и да се превърнат в инструмент на чужда пропаганда, когато са изправени пред първоначалните военни успехи на един авторитарен агресор.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
