Незабравими спомени от нашето пътуване до град Одрин, Република Турция
В интернет попаднах на сайта edirne.eu В него открих подробна информация за забележителностите, моловете, многобройните пазари с евтина и разнообразна стока и полезна информация за хотели и как да стигнем до Одрин. Развълнува ме материала за историята на града, възникването му още от древността, за българите които са живели там преди стотици години, за това, че още от началото на 19 век било организирано изучаване на български език, създадени били български училища. През годините Одрин се превърнал в голям образователен център, с един от най-бързо развиващите се университети, Тракийския с множество факултети за обучение по различни специалности. В сайта са поместени материали и снимки за забележителни обекти, които могат да се посетят и видят, като българските църкви „Свети Свети Константин и Елена“, „Свети Георги“, джамията „Селемие“, мостове, дворци, кули, музеи, паметници и много други.
Джамията Селимие
Етнографски кът в музея към българската църква Св.в.м.Георги
Отделна страница разказва за вкусната традиционна турска кухня. Всичко това е представено по достъпен за читателя начин. Сайтът е един увлекателен наръчник. След като прочетох всичко, реших, че трябва да отделя време и отида да видя красивите забележителности, пълните пазари и молове с разнообразни стоки, да опитам от традиционните турски ястия и десерти. И защо не, след като градът е на около 40 км от южната ни граница, минавайки през ГКПП Лесово. От сайта се информирах как се стига с автобус или със собствен транспорт. Проследих и отразената десетдневна прогноза за времето. Избрах да пътувам с автомобил, с мои познати. Препоръчах им да прочетат сайта edirne.eu и да помислим какво ще разгледаме при престой от два дни. Тръгнахме рано сутринта. По време на пътуването за точна ориентация използвахме GPS системата и не след дълго бяхме в град Одрин. Още при влизането усетихме атмосферата и величието на този колоритен град- добре уреден, чисти улици, с усмихнати, гостоприемни хора, модерен, динамичен, живописен. С неоценимата помощ на GPS стигнахме до хотела за който имахме направена резервация. На рецепцията ни посрещнаха любезно, настаниха ни в уютно обзаведени стаи. В ресторанта, където слязохме да се нахраним, учтивите сервитьори ни предложиха разнообразни местни турски ястия. Поръчахме различни блюда и различни десерти, за да добием по - широка престава за многообразието на превъзходно приготвената храна. Насладихме се и на вкусното турско кафе. Цените бяха сравнително ниски. Най - после тръгнахме на така жадуваната разходка из града и с любопитство очаквахме да видим възможно повече от забележителностите, описани в сайта. Най - напред се озовахме в българската църква "Св. Св. Константин и Елена".
Българската църква Св.Св Константин и Елена
Останахме дълбоко впечатлени от прекрасно поддържания храм и градината, в която е разположен и още по-приятно изненадани, че уредник в нея е българинът Христо Христов, който е преподавател в консерваторията на Тракийския университет в града. Църквата е като музей, свещеник няма, само на 21 май - храмовия празник, се отслужва тържествена литургия, за която идват свещеници от България, изпратени от Светия синод. Уредникът подробно ни запозна с историята на църквата, кога е построена, показа ни изложения снимков материал и тъй като с годините започнала да се руши, през 2008 година е реставрирана само за шест месеца. Средствата били осигурени от дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет на Република България, а разрешителното е издадено от турските власти. В храма застанахме захласнати пред иконите, сияещи в целия си блясък, запалихме свещички за здраве и благоденствие. Сякаш усещахме навсякъде българския дух. А когато отново се озовахме на двора, вниманието ни привлякоха камбаните. С много любов уредникът ни разказа кой и кога ги е подарил, колко тежи всяка една от тях и други подробности. Градинарят на църквата, който е мюсюлманин е подредил розови насаждения, различни цветя, дървета, зелена тревна площ. За изисканата хигиена в църквата се грижи също мюсюлманка .Впечатли ни как хора от друго вероизповедание се грижат заедно с уредника за тази красива българска светиня.
Отправихме се към църквата „Свети Георги“. Там също с голямо внимание ни посрещна свещеникът Александър Чакърък, потомствен българин и съпругата му Мария, която поддържа и обогатява етнографската експозиция и библиотеката с книги на български език от наши и чужди автори. На храмовия празник - 6 май, църквата се изпълва с християни, а групи към тракийските дружества от цялата страна огласят двора с песни и играят български народни хора. Тръгнахме си и от двете църкви с обогатени познания, гордост и вяра, че сме българи.
Възхищение предизвиква у нас джамията Селемие, символът на Одрин, изградена от дялани каменни блокове, мрамор, керамика, дърворезба, с огромно вътрешно и външно пространство. Захласнахме се от красотата и. Видяхме многото прозорци - 999, през които прониква светлината и четирите минарета, най-високите в Турция.
_%20853x%20640.jpg)
Джамията Селимие
Посетихме Музея на медицината, който е построен на брега на река Тунджа. Разгледахме комплекса включващ джамия, болница с восъчни фигури на лекари и болни, пресъздаващи различни етапи от лечението, още гостна, кухня, столова, мелница, обществена баня, духовно и музикално училище, за да бъдат лекувани болните и с музикотерапия. Пресъздадено е цялото автентично минало от възникването на медицината.
Величествени са мостовете над реките Марица и Тунджа, изградени от каменни блокове, с красиви куполи, „Островът на славеите“ между реките Марица и Тунджа, кулите - часовниковата и на правосъдието, минахме и край оживеното студентско градче, към Тракийския университет.
Мостът над Марица
Голямата тръпка за младите ми спътници бяха пазарите и моловете в Одрин. Какво изобилие на разнообразни, евтини стоки! Успяхме да си купим много неща за спомен. А в просторните молове - пълно с българи. В малките магазинчета ни предлагаха да вкусим баклави, локуми и други сладки изкушения и тогава да направим своя избор. Потвърди се разказаното от мнозина, че Одрин е една привлекателна туристическа дестинация.
Невъзможно беше за времето, с което разполагахме да посетим още от многото забележителности, описани в сайта, но си обещахме, че отново ще гостуваме на този древен и същевременно млад град. Тръгнахме си емоционално заредени от видяното и че всичко, свързано с историята на един народ е съхранено, поддържано и грижливо пазено. Отнасяме в спомените си надписа на български език "Добре дошли", гостоприемството на турския народ и приятелството между две съседни страни. Благодарим на сайта Edirne.eu , който ни подтикна да направим това пътуване. Довиждане, прекрасен Одрин!
*публикация
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта