Независим Единбург ще бъде трагедия за Великобритания
сп. “Икономист”, БГНЕС
Някога децата в училище си представяха своето място в света със сложните му мрежи и зависимости. Когато например пишеха подробни пощенски адреси, британските младежи започваха със своята улица и град (Лондон или Манчестър, Единбург или Кардиф), последвани от Англия, Уелс, Шотландия или Северна Ирландия, след това идваше Великобритания (след което Европа, Светът, Вселената...). Те разбираха, че Великобритания и всичките є колективни изпитания и постижения - индустриалната революция, империята, победата над нацистите, социалната държава, са толкова част от тяхното наследство, колкото и шотландските планини или английският крикет. Те разбираха инстинктивно, че тези концентрични кръгове на идентичност са допълващи се, а не противопоставящи се.
Или поне така беше в миналото. След предстоящия референдум за независимост на Шотландия на 18 септември един от тези слоеве - Великобритания, може да престане да съществува, най-малкото под формата, призната след Декрета за обединението отпреди три века. С наближаването на вота националистите в Шотландия настигнаха юнионистите от лагера на “не” в социологическите изследвания и дори излязоха напред. Все повече шотландци решават, че Великобритания, за чието изграждане и процъфтяване техните войници, държавници, философи и бизнесмени направиха толкова много, не насърчава шотландската им идентичност, а я задушава. Тази велика многонационална държава може да бъде погубена за един ден чрез референдум, на който ще участват само 7% от гражданите є. Този резултат, който някога беше немислим, ще бъде лош за Шотландия и трагичен за останалата част от Великобритания.
Щетите, които ще нанесе
разделянето
Остатъкът от Великобритания ще бъде понижен във всички международни форуми. Статутът є на ядрена сила ще бъде поставен под съмнение - ядрените подводници на страната са базирани в шотландски залив и не могат да бъдат преместени бързо. Освен това ще се увеличи вероятността Великобритания да напусне ЕС, тъй като шотландците гледат с по-добро око на Европа, отколкото англичаните (и е по-малко вероятно да гласуват за консерваторите, които обещават референдум за оставане в ЕС, ако спечелят парламентарните избори догодина).
Народът на Шотландия сам ще реши бъдещето на Великобритания и не е длъжен да се тревожи какво ще стане с държавата, която ще напуска. Има нещо странно обаче във всичко това. Колкото и да е застрашен съюзът, интересите на шотландците и тези на останалата част от Великобритания съвпадат.
В центъра на кампанията на националистите е твърдението, че Шотландия щеше да бъде по-просперираща и равноправна страна, ако се развиваше самостоятелно. Те обвиняват няколко поредни британски правителства за почти всички беди, които сполетяха Шотландия - от упадъка на промишлеността до високите цени за изпращане на колети в Хайлендс. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд е ярък в своите обвинения - лейбъристите и торите са си лика-прилика в пренебрежението си към Шотландия, казва той.
Но сравнителният икономически спад на Шотландия е резултат не от пренебрежението на юга, а от изместването на промишлеността и корабоплаването към Азия. Ако Уестминстър не е спрял всички вредни последици от глобализацията и технологиите, причината е, че това е невъзможно. Националистите знаят това, поради което тихомълком ще продължат много от политиките на Уестминстър. Нещо повече. Всичките мерки, които предвиждат като законодателни реформи, са нищожни. Например националистите предвиждат да се премахне “данък спалня”, неотдавнашна мярка, предназначена да изгони хората от твърде големите социални домове. Честно казано, да разкъсат една толкова устойчива държава заради толкова малки неприятности би било лудост.
Икономическата политика на националистите също има пропуски. Шотландия няма да бъде по-богата сама. Данъците, които ще потекат към нея от Северно море, едва ще компенсират допълнителните разходи за разточителната държава, която вече няма да бъде финансирана от Уестминстър (миналата година разходите на човек в Шотландия бяха по-високи с около 1300 паунда спрямо останалата част от Великобритания). Но приходите от петрол са непостоянни. Те донесоха на Шотландия 11,5 млрд. паунда през 2008-2009 г. и само 5,5 млрд. паунда през 2012-2013 г. Ако една независима държава трябва да изглади тези вариации чрез създаването на петролен фонд, тя ще има по-малко пари за харчене. При всички случаи петролът постепенно се изчерпва. За да се запазят държавните разходи, след като те изчезнат, данъците ще трябва да се повишат. А кризата може да дойде много по-скоро, отколкото някой очаква. Чуждестранните инвеститори и големият бизнес, които обслужват главно английски клиенти, може да се преместят на юг.
Уестминстър изключи възможността за валутен съюз и правилно, предвид факта, че националистите предлагат разточително харчене, увеличаващо фискалния дефицит, а активите на шотландските банки са с 12 пъти по-големи от БВП на страната. Той може да омекне, но само ако Шотландия се съгласи на толкова строг контрол, че независимостта да загуби значението си. Националистите казват, че различията по валутата и подобни неща могат да бъдат разрешени приятелски, че няма да е в интерес на Великобритания да възприеме враждебно отношение към новия си северен съсед, най-вече защото (намекват те мрачно) Шотландия може да откаже да поеме своя дял от националния дълг. Те са твърде оптимистични. Ако Шотландия си отиде, останалата част от Великобритания ще бъде бясна както на шотландците, така и на своите собствени лидери, които ще бъдат принудени да сключат тежка сделка.
Много за губене
В крайна сметка референдумът ще се реши не чрез сметките за данъците и приходите от петрол, а от идентичността и властта. Идеята, че шотландците могат да моделират собствената си съдба както на референдума, така и след това, е вълнуваща. Но Шотландия вече контролира много от собствените си дела (въпреки че Шотландската национална партия на Салмънд, която оглавява правителството и е двигател на кампанията за “да” на референдума, не е направила много с правомощията си до момента). Освен това, както политиците от всички течения в Уестминстър прибързано дадоха да се разбере, ако Шотландия гласува с “не”, правителството скоро ще получи толкова много влияние, че практическата разлика между оставането в съюза и напускането му ще намалее.
Така че, ако останат, шотландците не просто ще спасят съюза, а ще го затвърдят, както го правеха 300 години. Защото Великобритания с всичките є триумфи и особености принадлежи на шотландците точно толкова, колкото и на англичаните, въпреки че много от тях изглеждат готови да се отрекат от това славно, трудно спечелено наследство и да опростят идентичността си, премахвайки един от тези концентрични кръгове. Въпреки цялото си напрежение и противопоставяне, историята на съюза показва, че шотландците, уелсците, англичаните и северноирландците са по-силни, по-толерантни и с по-богато въображение, когато са заедно, отколкото ако бъдат разделени.
