Николай Киров - един успял мъж на 50
Снимка Булфото
Бившият вратар и настоящ треньор Николай Киров празнува 50-годишен юбилей днес. Юноша на Марица, по-късно той играе също за Ботев Пловдив и Добруджа. Като наставник пък е водил родния си клуб, Спартак Пловдив, „канарчетата“, Арда, ЦСКА 1948, Берое и Спартак Варна.
С „жълто-черните“ Белия ликува с два трофея, а в Кърджали написа футболната история на града. В специално интервю за Nostrabet.com юбилярът направи ретроспекция на футболния си живот.
Г-н Киров, как се запалихте по футбола?
– Стана по естествен път, тъй като времената бяха такива, че да ритаме топка в махалата, бе най-нормалното нещо. Още от 4-5 годишен играех на улицата в моя пловдивски квартал „Кършияка“, и пред блока всяка вечер организирахме мачове по футбол.
Кой Ви заведе на стадиона?
– От първи клас започнах да тренирам организирано с по-големите възрасти на Марица. Училището, в което учих, направи спортна паралелка с една година по-големи момчета, и ние с Александър Александров – Кривия се присъединихме, макар че бяхме по-малки.
На кои треньри сте най-задължен?
– Основно на Огнян Атанасов, защото той ме изгради като играч и човек. Иначе преминах през всички възрасти, и играех с по-големи и с по-малки. Марица тогава имаше най-силната школа, и всяка година нашите деца и юноши бяха на държавни финали. Помня дори, че 1991 година и трите ни отбора – деца, младша и старша възраст, станаха шампиони.
Кой Ви направи вратар?
– Ако трябва да бъда честен, в началото се мъчеха да ме правят полеви играч, но нямаше как да се случи. Защото аз исках да пазя на вратата и нищо друго не ме интересуваше. Като малък харесвах Жоел Батс и Илия Вълов, Бог да го прости, и исках да приличам на тях.
Кога влязохте при мъжете?
– Бях на 16 години, когато заиграх в представителния тим при Венко Мендизов. По онова време в Марица нямаше кой да те чака и ако покажеш, че заслужаваш, ти дават веднага шанс. Беше постижение обаче да влезеш в групата на мъжете, тъй като от 18 играчи, 14 бяха наши юноши.
Защо спряхте с футбола едва на 27 години?
– Това бе изцяло мое решение, тъй като исках да се концентрирам върху придобиване на следващите лицензи за треньор. Това бе моята голяма цел, амбиция и желание. Иначе още, докато бях футболист, започнах да вземам лицензи и завърших Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Какво помните от първите си треньорски стъпки?
– Започнах като помощник в Марица във В група, а после водих отбора три години като старши треньор в Б група. В единия от сезоните се класирахме за бараж за елита, но изгубихме от втория тим на ЦСКА – Конелиано с 2:3, след като получихме гол в последните секунди в Севилево.
Впоследствие пропускате да вкарате в групата на майсторите и Спартак Пловдив?
– Четири години водих Спартак в Б група и се класирахме на бараж, но шефовете отказаха да играем. Вместо нас влезе Светкавица, който участва в този мач и го спечели. Всъщност Спартак винаги бе в челото на класирането, но нямахме пари за А група. Затова ръководството ни поставяше задача, ако влизаха два отбора, ние да завършим трети. Ако влизаше пък един, да сме втори.
Как определяте периода си в Ботев?
– Първо бях пет години директор на школата на клуба, а после, след като Николай Киров напусна, трябваше да го наследи Николай Митов. Имаше обаче недоволство срещу него от страна на феновете и така аз бях назначен за старши треньор. Да водиш такъв успешен клуб, с дългогодишни традиции в нашия футбол, е признание, но и голяма отговорност. Затова се радвам, че с Ботев успяхме да спечелим Купата и Суперкупата на България, след като и в двата финала победихме хегемона по нашите терени през последните години.
В Арда също свършихте отлична работа.
– Страхотно беше наистина, че отборът за първи път завърши четвърти през краткото си пребиване в елита, игра финал за Купата и за първи път участва в европейските турнири. Целият град живееше с футбола и помагаше на тима, и аз съм щастлив, че както по мое време, така и сега Арда си остава фактор в групата на майсторите.
Доволен ли сте от постигнатото със Спартак Варна през последния сезон?
– Доволен съм, че бях треньор на един силен отбор и един сплотен колектив, с много добри футболисти. Феновете също бяха зад гърба ни, но за съжаление вътрешните проблеми не позволиха да запишем по-високо класиране, което щеше да приляга на Спартак с оглед на показаното на терена.
Кои са следващите футболни мечти, които искате да сбъднете?
– Ще бъде добре, след като спечелих трофеи, да спечеля и медал. Да работя в чужбина също би било огромно предизвикателство за мен. Но най-вече си мечтая, където и да работя, да съм само треньор и да се занимавам единствено и изцяло със спортно-техническата част. Да си върша моята работа, а не и други неща, което обаче у нас рядко се случва.
Г-н Киров, коя е най-голямата Ви победа?
– Тя е свързана с моята съпруга и дъщеря ни. Благодарен съм на съдбата, че независимо от трудната ми професия, съумях да създам едно прекрасно семейство, което е моята житейска опора.
Как се чувствате на 50?
– За професията – зрял и опитен, но в живота годините си тежат, няма какво да се лъжем.
Какъв ще е Вашият тост на юбилея?
– Бих искал да сме здрави и да имаме късмет, аз и всичките любими хора около мен.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
