Николай Милчев, поет: Когато си тръгваш от една любов, не мислиш с кого ще си утре, а че така повече не може
Редактор: Виолета Николаева
e-mail: violeta_nikolaeva_petel.bg@abv.bg
Когато решите да си тръгнете от някаква любов и не можете нито секунда повече да сте заедно, вие не мислите, с кого ще бъдете утре. Вие си тръгвате, защото така повече не може. Тези въпроси са своеобразно измъкване и клопка: "Аз толкова много те обичам, че не мога да те оставя на друг, който..." - "Не бе, аз не искам повече", това е въпросът. Дали искам, дали не искам. И в любовта, и в политиката, и навсякъде трябва да искаш. А голяма част вече не искат, коментира настоящата политическа ситуация поетът Николай Милчев в студиото на "Лице в лице" по БТВ.
"1966 година дойдох и работих в София. Тук все пак имаше някои неща. Получих писмо от мой роднина от село Арчар, Видинско, в което той ми казваше: "Николайчо, вие в София имате някои неща, но ние тук нямаме какво да ядем. Моля те, прати ми два три пакета боб". Знаете ли колко яд ме хвана на тоя човек. Викам си: какво ме занимава той с няколко пакета боб?! Сега проблемът е, ако някой заспива до книгата си, а друг до чекмеджето с пистолета и пачките си, ако един има милиарди, а друг иска няколко пакета боб, ние на коя страна трябва да застанем?! Краен съм, но крайно е търпението и онова, което понесохме от много от правителствата след 1989 година. И си мисля, че този протест освен морален, е интеректуален, интелектът все пак трябва да победи.
За датата 9 септември много често се казва, че нищо не е лично и всичко е обективно. Мисля, че включително и на теза дата всичко е лично.
Моят дядо е бил партизанин, убит два месеца след 9 септември 1944 година. Криеха, че техен кръстник е бил Г. М. Димитров и криеха портрет на Цар Симеон. Аз съм раснал между тези драматични неща и това е много сложно.
Баба ми, вдовицата на убития партизанин, ми разказваше, че след като го погребали, тя 5-6 години мислела, че са погребали друг човек, защото белегът от подкова на лицето му не личал в ковчега. А другата ми баба крриеше връзките си с Г. М. Димитров.
И аз прекарах половината от живота си като пропагандата и официалната тогава власт казваше, че това е най-великата дата и втората половина от живота казваха, че е черна е тежка дата. Ние трябва да намерим оня баланс, в който личното в човека да стане в хармония. И фактът, че и днес половината парламент напуска и не иска да чуе едната част от историята, а другата част напуска, защото й е непоносимо да чуе, означава, че на нас ни предстои един дълъг път.
Днес говорим високо, викаме, но не се чуваме и не се разбираме, защото искаме да разкажем историята само от едната гледна точка.
Не ми дава мира фактът, че от една страна на протеста се гледа като на събитие, обслужващо някого. От друга страна социолози гледат като лекари. Протестът щял да успее, ако има 200 хил души. Аз казвам, че протестът ще успее ако до онази бременна жена, която стоеше на онзи стол, седнат още няколко бременни жени.", завърши гостът в студиото.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
5
