Николина Чакърдъкова, народна певица: Можем да сме перлата в короната на Европа

Тя живее и твори в малкото градче Гоце Делчев в сърцето на красивата Пирин планина. 

Николина Чакърдъкова расте в семейство, в което музиката винаги е заемала специално място. На 16 години става част от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци. Кандидатства в Държавен ансамбъл „Пирин” и на 18 години заминава за Благоевград, но се връща отново в родния край.

През 2002 г. създава школа „Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл” за деца от различни възрасти. 

Чрез фондацията си решава да възвърне интереса към народната музика по един нов начин, достигайки до сърцата на малки и големи. Изнася поредица от спектакли, изразяващи силата на българския дух, създава телевизия за чиста българска музика. 

Идва във Варна не много често, но с огромно удоволствие.

 

Себезачитане

 

Ние, българите, не уважаваме себе си, а искаме някой друг да го прави 

 

Духовност

 

Празниците не са само ядене и пиене, трябва и храна за душата 

 

Изцеление

 

Нашият фолклор е лечебен 

 

 

- Има ли сериозно отношение към фолклора в Североизточна България? 

- Знам само, че когато имаме концерти, хората са много въодушевени и се радват. Никъде нямаме пасивни почитатели. В Тракия и Родопите съм имала притеснения, защото там имат утвърдени традиции, но и там интересът беше огромен. Поднасяме хубавите шлагерни македонски песни, известни на цяла България. Като че ли не ни свързват точно с фолклора. Най-важното за мен е посланието да стига максимално близо до хората, а не само да се показват някакви гласови данни. Винаги съм казвала, че не съм най-добрата певица. Но много обичам хората и искам да пея за тях. Те го разбират и това е най-важното. 

 

- Изгубена ли е връзката на българина с корените му?

- Със сигурност не е. Имам наблюдения от телевизия Фолклор тв, която създадохме, за да представяме песните от всички етнографски области. За съжаление във Варна и региона този канал не е широко достъпен, защото тук бяха едни от най-трудните преговори с местните кабелни оператори. Те се оказаха монополисти. Почувствах се наранена, че са готови да пускат всякакви попфолк и чужди канали. Боли ме, че българите не уважаваме първо себе си, а след това искаме и някой друг да ни уважава. Където има голям наплив на чужденци, е хубаво те да виждат автентичните ни изпълнения. Ако гледат само попфолк, какво биха си помислили за нас? 

 

- Познават ли народната музика младите поколения?

- Познават я, дори да изглежда че не е така. Тя е част от всеки празник. А празникът не е само ядене и пиене. Важно е душата да е пълна, а танцът е един от начините да нахраним и нея. От моите наблюдения виждам, че колкото и да сме европейци и да отричаме това, което имаме, когато влезем и запеем, никой не остава безпристрастен. Никой не бяга от хубавото, когато му го дадеш със заряд и настроение. Вие тук си имате една прекрасна певица - Лили Цветкова. Малко обаче я познават, а тя пее прекрасно. Така е, когато я няма медията, даваща поле за изява на талантливи изпълнители. Лишава се голяма аудитория от хубави емоции и настроение. 

- Съществува ли още разпрата между автентичен фолклор и чалга?

- Лично аз никога не съм имала проблеми нито с едните, нито с другите. Попфолкът също е част от нашето житие и битие. Но аз съм последният човек, когото ще чуете да ругае срещу някого или за нещо. Щом го има, значи определена аудитория се нуждае от това. Всеки трябва да има избор. Няма проблем между двете. Оригиналната народна музика обаче е начин за възпитание на най-малките. Освен всичко друго нашият фолклор е лечебен. Жалко за тези, които не могат да го разберат. 

 

- Трябва ли всеки изпълнител да има собствен почерк, за да се хареса?

- Би било добре, стига да има виждането да го направи. 18 години аз пях чист фолклор. Но това е сложно изкуство, а живеем в 21-ви век. Това изкуство е като операта. Трябва да запознаеш младия човек с либретото, за да разбере какво иска да каже с тази песен народът. Когато нещо ти е непонятно, много бързо го игнорираш. 

 

- Защо винаги говорите в множествено число, когато става въпрос за постиженията Ви?

- Защото ние сме много голям екип. Аз може да съм двигател, но пресъздавам идеите на много хора. Сам човек не може да направи това. При мен работят около 25-30 танцьори, тонрежисьори, осветители, идейни хореографи. Старите неща поднасяме по нов начин. „Ах, къде е мойто либе“ се е пеела и преди 100 години. 

 

- Къде е мястото на народната музика в културната реформа?

- Хората на изкуството сме много чувствителни – много силно любим, много силно мразим и браним в стремежа си да даваме. Жалко, че изкуството не може да се издържа само. А държава без изкуство не е държава. Всичко друго се възстановява, но духовно бедният човек е страшно нещо – манипулиран, без мнение. Не знам дали умишлено го правят, дали им трябва заспала и неразумна нация, но много пъти съм си казвала, че ако някой е попаднал случайно или не във властта, аз не мога да му позволя да ме похаби. Не знам да има по-културно и по-духовно богат народ от българския. Как не можем да се усетим и културата да ни стане приоритет. Можем да сме перлата в короната на Европа с фолклор, опера, във всеки раздел, но не го правим. Когато има недостиг, първо се режат пари за култура. А след концерти хора са ми казвали, че нямат нужда от лекарства поне 2 седмици. Възрастни оставят бастуна и заиграват. Казват, че са горди българи, без да имат и 2 лева в портмонето си. Това е голяма сила и ние не можем да я впрегнем да работи, за да ни тегли напред. Всичко е разпиляно и артистите сами се опитваме да спасяваме парченца от пъзела, за да дойде после някой и да го разпилее. 

Виолета Гурнакова