Няколко съвременни фрази, за които преди 25 години можеха да ви вкарат в лудницата

Как бързо се променя света! Ако смятате, че не е така, замислете се върху някои всекидневни изрази, които звучат съвсем естествено в епохата на мобилните комуникации. Ако мислено се пренесете в зората на 90-те години на ХХ век, те биха звучали като бълнуване на луд. Като нищо някой можеше да се обади да ви прибират в психиатрията, ако ви чуе да казвате:

Ще съм в гората, но ти все пак ми звънни.

Замръзна ми ръката да си говоря с теб.

Извинявай, без да искам ти изтрих „Война и мир“.

Много тъпо, не знам защо не мога да си вляза в пощенската кутия!

Пратих ти писмо преди 10 минути, няма как да не си го получил.

Не мога да говоря така с теб, постоянно изчезваш.

Той има рожден ден, искаш ли да му подарим домашно кино?

Докато пътувам в колата, изслушах цялата книга.

Има ли някъде контакт, че ми пада батерията?

Пусни ми покана за приятелство, но ми напиши името на латиница. Снимката на профила ми е един елф.

Този трол, ако го срещна на улицата, ще го ошамаря, ако ще и да ми се разреве насреща!