ОБЩИНАТА УМУВА КАКВО ДА ПРАВИ С ГРАМАДАТА
Веселин Златков
Около половин година след издигането й, бъдещето на Грамадата от камъни пред община Варна е подложено на дебат. Началото му в този момент и под формата, в която се води – публикации в медии и фейсбук, както и неформални разговори на граждани и институции – съвпада с поредното протакане на огласяването на резултата от разследването на запалването на Пламен Горанов. А самата Грамада е пряко следствие от това събитие, около което има толкова въпроси без отговор, колкото и спекулации.
Дебатът започна от публикация в сайта „Афера.бг“, в която беше съобщено, че бащата на Пламен Горанов е изпратил писмо на кмета Иван Портних, с което иска камъните на мястото, на което горя синът му, да бъдат разчистени. Мотивът му според изданието е, че „да хвърляш камъни по паметта е грозно“. Нито в тази публикация, нито в последвалите я в други медии се цитира точният текст на искането на Любчо Горанов. От общината обаче потвърждават, че то съществува, за изпращането му свидетелстват и близки и приятели на Пламен Горанов, които са в контакт с баща му.
За момента община Варна и кметът Иван Портних не са дали официално становище за това ще бъде ли разчистена Грамадата, или ще бъде запазена по някакъв начин. Ясно е обаче, че властта няма никакво желание тя да остане в тази си форма. Причините, естествено, не са само естетически, защото ако за едни тя е грозна, за други тя е място за поклонение пред паметта на един човек, изгорял не преносно, а буквално в протеста срещу системата и конкретно срещу управлението на града ни.
На фона на общото мнение, че споменът за Пламен Горанов не може просто така да бъде заличен, се появява мнение, че Грамадата трябва да бъде премахната, за да се издигне негов паметник. Според „Афера“ това е и желанието на бащата на загиналия от изгарянията си протестиращ. Тези, за която тя остава важен символ на недоволството на варненци, обаче смятат, че именно тази издигната собственоръчно от хората каменна могила е по-добрият начин да се почете паметта на Пламен.
Фондацията „Пламен Горанов“, която има за цел да пази паметта и творчеството му и да отговаря на обществения интерес към личността му, излезе с позиция по въпроса с бъдещето на Грамадата, в което се казва: „Грамадата не е мемориал на Пламен Горанов, но това е мястото, където той пламна. Вярваме, че Общинският съвет на Варна като управляващ града и лично г-н Портних оценяват текущата ситуация такава каквато е и че ще вземат адекватно решение за съдбата на Грамадата. Фондация "Пламен Горанов" не може да поеме отговорност по решението на този въпрос. Освен това разчитаме точният им анализ и реакции да бъдат такива, че с действията си да не предизвикат нова вълна на протест, нещо, което ние не желаем. Относно изграждането на паметна плоча или мемориал ние искаме да се обяви конкурс с ясни правила за идеен проект и финансиране, който да бъде одобрен не само от община Варна, но и от хората, които сме го познавали.“
След публикуването на тази позиция на сайта на фондацията plamengoranov.org кметът Иван Портних е отправил покана за среща с представителите на организацията, чиято официална регистрация все още не е приключила. Съмнително е обаче, че тази среща ще реши бъдещето на Грамадата, защото камъните в нея не са натрупани от фондация или приятелски кръг, а от стотици знайни и незнайни варненци, които са вложили не само тях, а и отношението си както към Пламен Горанов, така и към управляващите Варна. За това бъдещето й не може да се решава единствено от архитекти и специалисти по градска среда, тъй като въпросът за съществуването й не е само практичен, а и без преувеличение философски.
Всъщност най-добрият и чист начин Грамадата да изчезне е гражданите сами да отнесат камъните, които натрупаха пред общината като символ на недоволството си. Естествено, това не би могло да стане, ако властта не извърши истинските промени, които хората искат от нея. Това, естествено, звучи напълно утопично в българската и особено във варненската действителност. Кой обаче в такъв случай има право да пипа това, което гражданите са изградили със собствените си ръце? Или може би някой разчита, че смъртта на Пламен Горанов не е нищо повече от „вчерашна новина“? Без да се опитвам да предвидя бъдещето, ще кажа, че всяко прибързано решение за Грамадата може да навлече огромни ядове на този, който се ангажира с него без постигане на консенсус по въпроса.
