ОТЕЦ НИКОДИМ: НА Атон ставаме в 3 през нощта
Виолета Гурнакова
След поклонение Варна изпрати отрязаната ръка на Максим Изповедник
Светите мощи, тоест отрязаната приживе ръка на светеца Максим Изповедник, отпътуваха от Варна, за да стигнат до миряни и от други градове. Те престояха в катедралата около 4 дни, изложени за поклонение на вярващите. Придружаваше ги както въоръжена охрана, така й цяла делегация от атонски монаси, някои от които са тачени като мъдреци. Един от тях е отец Никодим. Той разказва подробно за манастира „Свети Павел“ и живота в него. Светата обител води началото си още от IX век и името идва от ктитора й, а не от известния апостол. След разрушение манстирът бил отново възстановен.
Отец Никодим: На Атон ставаме в три през нощта
Как преминава един ваш ден на Света гора?
Всекидневно най-голямо значение се отдава на Божията слава, молитвата и богослужението. Монасите биват събуждани в три часа. В продължение на един час всеки се моли сам в килията си. В 4 започва църковната света литургия с основните служения. Това продължава приблизително 4 часа. На празниците може да достигне и 5 - 6 часа. Всичко това приключва приблизително в 8 сутринта. След това има закуска, която се води всъщност обяд. В понеделник, сряда и петък се консумират ястия, приготвени без мазнина - така наречената „сухоежбина“ на български. За нас това е обядът, закуска няма. В дните, когато не е пост, се позволява риба, сирене, яйца, но месо изобщо не се яде. За нас месото е рибата. След това имаме три часа лично време за молитва, почивка или четене. Предстои работата в манастира, така наречената дякония или послушание до 5 часа. След това са вечерната служба, вечерята и един час за общуване или пак за молитва. След това има пак малка служба и така завършва денят. Съответно, за да се събуди някой в три часа, трябва да си легне рано.
За кого и какво точно се молите през всички тези часове?
Първо за нас самите. Това не е егоизъм, а задължение. После за всички християни, за православните, за роднини, близки и за мир на целия свят.
Обръщат ли се към вас като към мъдреци, които могат да изцеляват душите?
Всеки ден при нас идват хора, които търсят помощ. Това е допустимо в известна степен при монашеския живот. На много хора им се помага и духовно. Както виждаме, навсякъде има големи проблеми с наркотиците. Там също се опитваме да помогнем на прииждащите с проблеми, когато имат желание, разбира се.
За познавачите е ясно, че Бог не може да се яви на човек, защото малцина биха издържали видението, но вие срещал ли сте поне ангел след толкова много молитви?
Да видиш нещо такова не е целта на духовния живот.
