Осиновени търсят майките си заради болести
Анна Ефтимова, "Монитор"
Осиновени деца търсят биологичните си родители заради генетично предавани болести и риск от кръвосмешение.
„Основният мотив на повечето осиновени да потърсят биологичните си корени е, че те искат да знаят кои са и какви здравословни рискове съществуват за тях и децата им”, обясни един от администраторите на Фейсбук страницата „Търсим се” Лили Апостолова. От същия мотив се е водила и самата Лили, която също е осиновена. Преди време й открили заболяване, което впоследствие се оказало, че е наследствено и се предава в рода й. На 24 г., създала собствено семейство, софиянката разбира, че е осиновена.
„Обади ми се една съседка и ми каза: „Баща ти не ти е баща”
Винаги съм усещала, че нещо ми липсва въпреки добрите отношение с родителите ми”, казва Лили. Най-голямата й мъка обаче е, че не е успяла да благодари за грижите на вече починалата си осиновителка. В началото Лили била ядосана на биологичната си майка, но след време си дала сметка, че майка й може би е била принудена да я изостави. Именно такава история провокирала създаването на Фейсбук група „Петя, детето, което не прегърнах”, в която майки и деца се търсят. 18-годишната майка на Петя била принудена от родителите си и семейството на починалия си годеник да изостави бебето си. Историята на Петя провокира администраторите да създадат страницата „Търсим се” в социалната мрежа, за да помогнат на други хора да открият биологичните си деца, майки, братя и сестри. В групата „Търсим се” всеки ден постъпват минимум по 5 заявки от издирващи се един друг деца и родители. До момента групата е помогнала на около 6% от членовете й да се открият. „Процентът все още е малък поради факта, че повечето хора влизат в групата с оскъдна информация и им трябва време, за да научат повече и търсенето да бъде ефективно”, обясняват администраторите.
„След 30 г. раздяла майка и дъщеря, които се търсеха взаимно, се откриха. Сега чакат ДНК тест, който да потвърди роднинската връзка”, разказват още създателите на групата.
На пръсти се броят родните майки, които не искат среща с изоставените си деца. „Има случаи, в които осиновените срещат биологичната си майка и виждайки начина, по който живее, си казват: „Господи, благодаря ти, че съм осиновен”, разказва администраторът Лили. Практиката показва, че 60% от майките са били принудени да изоставят новородените си. „Това са жени, на които родителите, най-често майките, са казвали: „Или изоставяш детето, или не се прибираш вкъщи!” Останалите 40 на сто са майки, които търсят децата си, за които в родилното са им казали, че са мъртви. Десетки семейства не вярват и продължават да търсят мъртвото си дете, защото така и не са получили документ, удостоверяващ смъртта на бебето. „Казаха ми, че момиченцето ми се е родило мъртво. Въпреки молбите ми не ми го показаха. След време срещнах жена, с която раждахме по едно и също време. Каза ми, че е чула детето ми да плаче, така че съм убедена, че то е живо”, споделя майка, която вече 27 г. търси дъщеря си.
„Най-често това са жени, родили близнаци, като идеята е майките да се фокусират върху живото дете и да не задават много въпроси”, обясни администраторката на групата Лили.
