Отровните тенджери в дома ни

Когато се опитваме да живеем здравословно, първото нещо, което променяме, е храната и начинът ни на хранене. Холестерол, наситени мазнини, хидрогенирани мазнини – те отдавна са заклеймени.

От друга страна, отскоро плахо си пробива път реабилитацията на яйцето, по-точно на жълтъка. Виж ти, яйцата вече не били първи дружки на високия холестерол, а първокласна и добре балансирана храна. И докато следим под лупа какво купуваме и слагаме в тенджерата, тя кротко къкри на печката и... отравя прекрасната ни био, еко и натурална храна.

Най-напред да направим уговорката, че какъвто и съд да се използва за готвене, прекалено високата температура – над 250 градуса по Целзий, не е добър избор, независимо дали става дума за печене, пържене или грил, пише edna.bg. Тя унищожава полезните качества на хранителните вещества и влияе върху структурата на готварските съдове.

Освен това се отделят голямо количество от опасните хетероциклични амини (HCA), които стимулират свободните радикали и в голяма степен увреждат ДНК. Най-малко хетероциклични амини се образуват при печене на фурна, задушаване, или варене – във вода и на пара.

Националният онкологичен институт на САЩ съобщава, че месото, което е поставено в микровълнова печка за две минути преди готвене, е с 90% намалено съдържание на хетероциклични амини. Според някои специалисти по хранене мариноването на месото с чесън и билки предотвратява в значителна степен образуването на хетероциклични амини при готвенето му след това.

Изключително важно е вътрешното покритие на съдовете за готвене да е ненакърнено – тоест да не е одраскано или напукано. Затова, ако имате в кухнята си такива съдове, трябва да се разделите с тях, колкото и да не ви се иска.

Възможно най-лошият избор са тенджерите и тиганите с тефлоново покритие. Медицинският център „Джонс Хопкинс“ в САЩ  съобщава, че перфлуороктановата киселина, използвана при производството на тефлон, циркулира в кръвта на почти всеки американец. В процеса на готвене, особено при висока температура, тефлоновите покрития се разпадат и постепенно преминават в храната.

Отделят се токсични пари, които могат да причинят проблеми на дихателните пътища, а за птиците са просто фатални. През последните 50 години са направени множество проучвания, които потвърждават подозрението на учените, че тефлонът в кухнята може да провокира канцерогенни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза и дори безплодие. Затова през 2005 г. САЩ забраняват използването на тефлонови покрития в готварските съдове – гратисният период приключва на 31.12.2014 г.

Алуминиевите съдове са доста широко използвани, тъй като са много леки, но те също са лош избор, тъй като частици от метала преминават лесно в храната по време на приготвянето ѝ. Високите нива на алуминий в човешкия организъм могат да са причина за рак и болест на Алцхаймер.

 

Медните съдове за готвене често са предпочитани заради добрата им топлопроводимост. Смятани са за безвредни, но медта също преминава в храната при готвене, а често такива съдове са и допълнително никелирани, което е потенциална опасност за отключване на алергии.

Чугунените тенджери и тигани са много устойчиви, нагряват се равномерно, макар и по-бавно, но приготвената храна в тях съдържа повече желязо.  При дълга употреба чугунът може да бъде токсичен и да стане причина за неразположения.

 

Добре е да се знае, че при производството на керамични, емайлирани и стъклени съдове за готвене се използва олово. То прави съдовете устойчиви на удар и подобрява цветовете им.

Стоманените готварски съдове се правят от метална сплав, която съдържа желязо, хром, молибден, никел, титан, мед и ванадий. Дори и тези съдове обаче не са „невинни“ – в приготвяната храна преминават частици от желязото, хрома и никела в състава им. Все пак за наше успокоение нека припомним, че в кулинарната индустрия се използват само такива съдове.

Единствено за тенджерите от титан може да се каже, че не причиняват вреда на здравето ни, тъй като при готвене не влизат в химическа реакция с храната. Тези съдове са доста скъпи, но си заслужава да ги предпочетем.

Глинените съдове, тоест популярните гювечи, се използват в националната ни кухня от векове. Смята се, че негледжосаните съдове са по-здравословни, тъй като не са допълнително обработвани и не съдържат олово, което се използва при гледжосването – трябва да се има предвид обаче, че такива съдове често леко пропускат.

Производителите на глинени съдове твърдят, че оловото в гледжосаните съдове не се отделя в храната или ако се отделя, то е в много малки количества.

 В заключение нека припомним, че човешкият организъм е способен да се справя с малки количества токсични вещества благодарение на консумацията на подходяща храна. А често при топлинната обработка на храната някои антиоксиданти се активират допълнително – например ликопенът в доматите и бетакаротинът в морковите.