ПИСМО ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРИ...БОРИ СЕ, БЪЛГАРИНО, ОСТАНИ ТУК, ДНЕС ТИ ПИШЕШ ИСТОРИЯ!
"Написах го в опит да Ви замисля,когато отчаянието Ви накара да напуснете България....МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ НЕЩАТА....СТИГА ДА ПИШЕМ ИСТОРИЯТА ТУК В БЪЛГАРИЯ,А НЕ ИЗВЪН НЕЯ.....АЗ ЩЕ ОСТАНА!!!ЗАРАДИ МЕН,ЗАРАДИ ВАС,ЗАРАДИ БЪЛГАРИЯ...ЗАРАДИ ДЕЦАТА НИ!!!НЕКА СЕ ПРОМЕНИМ,ЗАРАДИ ТЯХ!!!", пише Ирена Ангелова Иванова. Писмото й набира светкавична популярност в мрежата.
ПИСМО ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРИ….
"О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш ...?"
В тези тежки и смутни времена, когато ние българите се борим за своето оцеляване, нека се сетим за една малка книжчица, която може да освети нашия мрачен и осеян с препятствия път към свободата. ”Историйца”, която преди много години поставя началото на същинския възрожденски процес сред българите и им напомня, че са достойни граждани на света. Нека си напомним това и сега!!!Тази книжчица е „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
Но защо е необходимо тя да бъде написана? Нима тогава българите са забравили достойнствата на своя роден и красив език? Нима българите нямат смелостта и гордостта да докажат на чуждите народи своето велико минало?-Изглежда, че тогава робството е унищожило смелостта и гордостта на българския народ. Причината Паисий да създаде своя труд е, че той вижда един смачкан народ, който няма силите да се бори срещу чуждото духовно и политическо потисничество. Народ пълен с родоотстъпници. Хора, които се срамуват от родния си език, които се гърчеят, приемат чужда вяра, които се отричат от всичко родно. Не Ви ли е познато това и сега…смачкан народ,политическо потисничество…бягство в чужбина…..Но защо? Защо бягаш,българино?За да живееш по-добре? Но отричайки се от родния език , отричайки се от миналото, ти вече не можеш да живееш, ти само оцеляваш и с времето се превръщаш в плужец, недостоен да съществува, недостоен да бъде човек, недостоен да се нарече българин.Защо се гнетиш на думите ми,българино?Нима бягството е изход???...или просто лесния вариант?
Заслепението и глупостта,които ни водят днес… биха принудили Паисий отново да възкликне: „О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език! ”.
И все пак… въпреки големия брой напуснали България, не всичко е загубено. Все още има надежда за заблудените овце, които предпочитат да живеят в слепота, вместо да прогледнат и да се борят за по-добър живот…за по-добър живот ТУК В БЪЛГАРИЯ!!! НИЕ СМЕ ТЯХНАТА НАДЕЖДА ДА ПРОГЛЕДНАТ…НИЕ,КОИТО ОСТАНАХМЕ ТУК И ВОДИМ СЕГА ТАЗИ БОРБА СРЕЩУ ПОДТИСНИЦИТЕ И ЛЪЖЦИТЕ…..
Народе,припомни си „История славянобългарска”. Тази книга играе много важна роля за нас българите, защото тя изгражда моста между едно отдавна забравено и изгубено минало и несъществуващо, нереално и далечно бъдеще. Както в притчата за заблудената овца, така и Паисий полага най-много усилия за тези, които са изгубили пътя и своята родова принадлежност. Но как да ги убеди, че сме били и винаги ще бъдем велика нация? Как да им върне националното самосъзнание и националнта гордост? Въпроси задавани тогава….с останало ехо до днес….Голямото значение на „История славянобългарска” е положено върху основата на достъпното историческо знание и тогава и днес тя е дошла да запълни празнината от духовен живот и нуждата да се отстоява своето. Тази малка, но велика книжчица изтъква мястото и ролята на миналото в човешката памет и култура, защото смисълът на знанието е в разширяването на цялостния поглед на света, към изграждането на философско отношение към живота, с неговата променчивост и многообразие, с възхода и падението на човека и сътвореното от него, към разбирането, че силен е не този народ, който променя вярата и езика си, а този, който приема падението, но избира правото да се бори за свобода и достойнство!
Днес не става въпрос само за езика,за историята не един народ,за Енерго-Про,ЧЕЗ или ЕВН..ДНЕС Е ЗА БЪЛГАРИЯ!!!ЗА БЪДЕЩЕТО!!! Защото ДНЕС, ние сме тези които творим Историята!!! Нека не бъдем глупци, на които липсват чест, достойнство, национално самосъзнание и гордост. Нека ценностите и устоите, които се градят, да не са само върху военните победи и храбростта на българина, но и върху неговите духовни достижения, върху приноса му към културната история на човечеството. Ето защо „История славянобългарска” на Паисий трябва отново да изпълни своята задача: да припомни славната история на един велик народ, да възвърне вярата на хората в собствените им сили, да пробуди националното им самосъзнание и националната гордост.НЕКА БЪДЕМ РАЗУМНИ,ДА ПОКАЖЕМ СВОЯ КАПАЦИТЕТ,ДА ДОКАЖЕМ,ЧЕ НЕ СМЕ ГЛУПЦИ ИЗЛЕЗЛИ ПО УЛИЦИТЕ,А НАРОД С ЦЕННОСТИ,МОРАЛ И ИДЕАЛИ…
Да, живеем в свят, където конкуренцията, съперничеството и омразата ни съпътстват навсякъде, и за да докажем на всички, че сме способни, ние се борим със зъби и нокти да успеем, не уважаваме околните, нагрубяваме ги. Но не уважавайки другите, ние не уважаваме себе си, а това означава, че нямаме силите да продължим напред и да открием смисъла на живота. Аз вярвам, че ние българите, като една силна и борбена нация, преодоляла толкова трудности и препятствия, доказала на всички, че е достойна да бъде едни от най-великите народи, няма отново да изгубим себе си сред потока от сиви делници и обезвереност, защото до нас е „История славянобългарска”- творбата, която ни е извадила от заслепението, която ще ни води винаги по пътя към вярата, знанието и любовта. За да не може никой да ни укорява и съди, за да не се налага да се питаме: „Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? ”
БОРИ СЕ БЪЛГАРИНО!!!НЕ НАПУСКАЙ РОДИНАТА СИ,ОСТАНИ ТУК,ОТСТОЯВАЙ ПРАВАТА СИ,ЕЗИКА,СВОБОДАТА….НЕКА СТРЕМЕЖЪТ ЗА ПРАВДА ТЕ ВОДИ….БЪДИ ДНЕШНИЯТ ЛЕВКИ,БОТЕВ, КАРАВЕЛОВ…БЪДИ ДНЕШНИЯ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ….ДНЕС ТИ ПИШЕШ ИСТОРИЯ….
