ПЛАМЕН ГОРАНОВ СЕ ПРЕВРЪЩА В СВЕТОВНА ЛЕГЕНДА, ПОПУЛЯРНОСТТА МУ РАСТЕ ОТ ДЕН НА ДЕН
Веселин Златков
Героите в българското съвремие, способни на саможертва и то в името на обществото, са твърде дефицитни, затова и интересът към личността на Пламен Горанов става все по-голям. След смъртта му вече отпаднаха почти всички задръжки и спънки за развихрянето на всевъзможни коментари по отношение на неговия трагичен протест, при това не само в рамките на Варна и на страната, а и зад граница. Медиите в Европа и като цяло в чужбина еднозначно определят Пламен Горанов като мъченик на протестите, символ на недоволството и извор на вдъхновение за хората, скандиращи по улици и площади. Видеокадри, в които той говори пред протестиращите на 17 март, три дни преди запалването си, станаха повод дори чуждестранните издания да заговорят за ТИМ, нейното влияние в икономиката и властта и смелостта на варненеца да скандира от трибуната срещу тях.
В България пък оценките за постъпката на Пламен Горанов се разделиха драматично след обявяването на национален ден на траур в негова памет от правителството в оставка. След като с многобройни медийни изявления приятелите му изясниха на обществото, че той не е бил нито наркоман, нито алкохолик, нито психично болен, наложената почти еднолично от Бойко Борисов „официална скръб“ възмути много хора. Повечето от тях до този момент сдържаха неодобрението си за самозапалването на Пламен, но тъкмо в деня на прощаването с него в социалната мрежа и форумите се появиха много коментари против почитането и героизацията му. „Като се казва, че се е жертвал за хората, ние какво трябва да направим, също да се запалим ли?“, коментират недоволни граждани, някои от които са силно притеснени, че последователи на варненеца могат да решат да следват примера му докрай.
Смъртта на Пламен, дошла след 12 тежки дни, в които лекарите правиха всичко по силите си за да запазят живота си, изправи пред трудна дилема и Българската Православна църква. На 4 март, когато стана ясно, че варненецът е починал, катедралата във Варна буквално затвори вратите си за стотиците, които искаха да се помолят за душата му. Първоначално отказът беше мотивиран с работното време на храма, а по-късно свещеници обясниха, че не могат да отслужат заупокойна молитва за човек, който в пълно съзнание е отнел сам живота си. Позицията на Варненската и Великопреславска митрополия се смени само за ден, след като стана ясно, че на правителствено ниво саможертвата му се приема не за грях, а за достоен за всенародна почит акт. Какво точно е отношението на властта към Пламен показа външния министър Николай Младенов, който обърка името на загиналия българин, докато призоваваше за минута мълчание в негова памет в Брюксел.
Във водовъртежа от коментари за Пламен Горанов като че ли безспорна остава само грамадата от камъни и цветя, която продължава да расте пред сградата на общината и е най-силния израз на скръбта на тези, които са го познавали или които приемат присърце постъпката му. За нейното бъдеще обаче също има варианти. Според някои, тя трябва да остане в този вид като паметник. Междувременно обаче „анонимен дарител“ бил дал средства (не е много ясно на кого) за изграждането на друг мемориал на Горанов. Едно от предположенията е, че дарителите не са други, а именно представители на ТИМ, които дариха и кръв за него, докато се бореше за живота си, а информацията за това уж случайно се появи в медиите. На сериозно обсъждане е подложена и идеята за именуването на плочника пред община Варна като площад „Пламен Горанов“ или „Възпламеняване“. По този повод във „Фейсбук“ се разпространява „обществен иск“ от името на „всички граждани“, който в крайна сметка също остава с анонимен произход.
Бдение в Париж
На фона на опитите много хора да пришият Пламен Горанов към собствените си каузи или послания, безспорно остава и творчеството му, което вече предизвиква масов интерес. Фотографиите му, публикувани под псевдонима „pacolon” се радва на нова популярност, както и стиховете му, които се споделят от хора, които тепърва откриват разностранните му таланти. Самозапалването на Пламен се превърна във вдъхновение за мнозина, които изразиха в стихове или проза емоциите, които предизвика неговото самозапалване, сравнявано с това на чеха Ян Палах. Тепърва започва и подготовката на документални филми за варненеца, който при всички случаи ще остави дълбока диря в общественото съзнание за дълго време.
На този фон трябва да се добави, че все още не са изяснени напълно обстоятелствата около неговите действия на 20 февруари пред община Варна. Дали разследването на неговото запалване е приключило или по него все още се работи, остава неясно. Макар от Районната прокуратура да разказаха какво точно се вижда на записите от охранителните камери на община Варна и че те показват, че Горанов наистина се е самозапалил, много хора не вярват на изявлението им. Версията, че Пламен може да е бил запален продължава да се появява в коментарите във „Фейсбук“, предимно лансирана от хора, които признават, че не го познават лично. Една от последните идеи в тази връзка е създаването на специална група от приятели на варненеца, експерти и журналисти, на които да бъде показан въпросния запис, за да бъдат разсеяни веднъж завинаги съмненията около случилото се.
