ПЛАМЕН КАТО ВЪПРОС И ОТГОВОР

Пламен Горанов вече не е човекът, който се запали пред община Варна с искане корумпирната клика, която я управлява, да си ходи. Той вече е символ. Символ на цяло едно много изстрадало поколение, което даже и сега вярва в свободата и в демокрацията, във възможността всеки сам да определя съдбата си и да живее нормално. Поколение от българи, които все пак и дори напук останаха в страната си, макар и обичта им към нея да става все по-болезнена. Точно тази болка кара хората да викат по улиците, докато гласовете им изригнат в общ възторг: „Много сме, силни сме!“. Един от многото обаче вече го няма. И то именно този, който се оказа най-силен.

Сигурен съм, че много хора мислят за Пламен Горанов. Слушат, говорят, пишат, философстват, вдъхновяват се, сравняват се, депресират се, плачат... Може би точно това е смисълът и на саможертвата му. Той като никой друг успя да раздвижи кръвта на това поколение, което беше започнало да се дави в собственото си сковаващо отчаяние. Заслужава ли си да загинеш за това? Пламен вече знае окончателния отговор на този въпрос. За нас остава да се лутаме и да го търсим - всеки сам за себе си.