ПО СТЪПКИТЕ НА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ЗОНАТА НА ЯПОНСКИЯ КАТАКЛИЗЪМ. ЩЕ ПОМОГНЕ ЛИ ЧЕРНОБИЛ НА ФУКУШИМА?
Александър Сирота*
Благодарение на членовете на японското общество "Ендомаме", които много години помагаха на жертвите на нашата чернобилска катастрофа, тази година имах възможността да посетя Страната на изгряващото слънце. Това пътуване ми беше страстна мечта още от детството, когато нямаше пътешествия зад граница. Съжалявам само, че повод за това пътуване стана годишнината от катастрофата на японската АЕЦ „Фукушима”, която светът получи за 25-годишния „юбилей” на Чернобил.
Пътуването беше много ползотворно, наситено с информация, но прекалено тежко психологически. Всекидневните срещи в различни градове и с различни хора, пострадали от три бедствия последователно (земетресение, разрушително цунами и ядрена авария), принудени да живеят в замърсени от радиация територии, без да знаят какво ще им донесе бъдещето, и притеснени за децата си, предизвикваха у мен остро усещане за дежа вю, усещане, че това вече съм го виждал, макар и без чудовищното разрушително буйство на стихията.
Аксиомата на съществуването на сайта на град Припят е: „Уроците на историята се повтарят, ако ги забравим”. Ние съществуваме, за да помним всичко. За да могат тези, които посещават сайта ни или идват с нас в Припят, независимо от причините за това пътуване, да изнесат оттам чувството на съпричастност и съпреживяване, и да могат да заживеят така, че да не оставят след себе си руини и мъртви градове. Именно затова ние дълги години събираме и предоставяме на широката общественост материали за чернобилската катастрофа, организираме международни тематични изложби, срещи и акции в Чернобилската зона на отчуждение и извън нея.
Аз самият съм от тези, които през април 1986 загубиха дома си, а чернобилската катастрофа пречупи детството ми. Заради своята дейност често влизам в зоната и в град Припят. И е трудно вече да се изненадам или шокирам от вида на изоставените човешки домове – закоравях, свикнах, нагледах се през тези 20 години след първото си пътуване. Но когато стоях на брега на океана в зоната на бедствие на централата във Фукушима, сред парчетата от детски играчки, пред пустошта, простряла се до хоризонта, осеяна със смачкани, оръфани автомобилни скелети и останки от сгради, аз разбрах, че цялата ни работа в продължение на години, целият ни натрупан опит - всичко това ще се окаже ненужно и безсмислено, ако веднага, в този момент, не открием начин да го използваме за решаването на живите, кървящи проблеми на тази земя и на тези хора.
Това, че японците не се нуждаят от помощ, е лъжа. Това, че японците не приемат помощ, е гнусна лъжа. Кой и как им е предлагал помощ?! Бях в доброволческите центрове из пострадалите райони, говорих с тези, които работят непосредствено „на терен”, а не теоретизират в комфортни кабинети и уютни интернет ъгълчета. През изминалата година, след катастрофата, към тях са се обърнали само няколко чужди граждани, които са искали да помогнат. И повечето от тях изобщо не са били наясно с какво им предстои да се сблъскат. Там в момента нямат нужда от герои – спасители, имат си достатъчно свои. Не са необходими дори и най-прекрасните теоретици. За да ликвидираш последиците от цунами и земетресение – да разчистваш петметрови планини от боклук, не ти трябва особен талант, освен, може би, търпение и искрено желание да си полезен. И още нещо – потенциалните доброволци не трябва да забравят, че ако не знаят езика, от тях ще има много повече вреда и проблеми, отколкото полза.
Също толкова смешно и нелепо звучат изявленията на отделни политици за помощта, която нашата страна /Украйна - бел. ред./непременно ще окаже на братския японски народ. Каква помощ могат да предложат те? Финансова? Глупости. Или, може би, споделен опит как са скрили истинските мащаби на чернобилската катастрофа, лъжейки собствените си пострадали съграждани? Или чрез методите и разработките за очистване и дезактивиране на териториите? Последното е възможно. Макар опитът да подсказва, че природата в чернобилската зона се възстановява не благодарение на нашата активност, а въпреки нея.
Колкото до укриването на реалната ситуация в авариралата атомна станция и в пострадалите територии от собствените граждани и от световната общественост – с това японското правителство се справя прекрасно и без нас.
Не казвам, че Украйна не може да помогне на Япония. Може и е длъжна. Това е огромен морален дълг пред японците, които през целия постчернобилски период ни оказваха неоценима помощ, подкрепяха както отделни хора и организации, така и цялата страна. Но помощта, която наистина е необходима там – това не са популистките изявления, а нашият, постчернобилски опит, безценен в момента за обикновените японци – как да оцеляват в радиационно замърсена територия, при информационна блокада, липса на държавна помощ, чиновнически произвол и лекарски лъжи (макар и в по-малки мащаби, все пак японците са доста по-културни и човеколюбиви от нас, но все пак и това го има).
Опитът на обикновените украинци – хората, евакуирани от Припят, участниците в ликвидирането на последиците от аварията в чернобилската атомна станция, опитът на специалистите, работещи сега в зоната на отчуждение в Чернобил – точно от това се интересуваха на първо място хората, с които аз се срещнах.
Именно затова обявявам смяната на приоритетната дейност на Международната обществена организация "Центр ПРИПЯТЬ.ком" и на сайта на град Припят (www.pripyat.com). Както и досега, а може би и още по-настойчиво, ние ще се борим град Припят да получи статут на паметник. Но ще положим максимални усилия, за да може в най-кратки срокове да получим възможност за обмяна на личен опит между обикновените граждани на Украйна и Япония, жертви на двете най-големи катастрофи в човешката история.
За тази цел PRIPYAT.COM, заедно с японското общество "Ендомаме", започва разработването на интернет-платформа „Чернобил – Фукушима” и кани всички, които искат да окажат реална помощ на пострадалите, да се присъединят. В началото ще имаме най-голяма нужда от програмисти и преводачи с японски и английски. По-късно планираме да привлечем за работа в проекта и специалисти от най-широк кръг, като сред тях задължително ще са участници в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ, както и бивши жители на евакуираната в момента Чернобилска зона на отчуждение. Ще ни е нужна и финансова подкрепа – за бързата и ефективна работа ще ни трябват поне двама щатни праводачи японисти, сигурен хостинг и качествено администриране на проекта.
Дойде време за връщане на дълговете. Аз съм готов. А вие?
*** Авторът Александър Сирота е президент на Международната обществена организация "Центр ПРИПЯТЬ.ком", главен редактор на сайта: WWW.PRIPYAT.COM и бивш жител на евакуирания на 27.04.1986 г. украински град Припят.
